Никога не съм робувал на стереотипи и съм се стремял да подлагам на критичен анализ не само ежедневната доза фейк новини в интернет, но и общоприетата рамка за поведение, било то в лична, професионална или семейна среда. Случи се така, че се наложи със съпругата ми да си сменим ролите - аз да се махна от офиса за неопределено време и да изляза по бащинство, а тя да се върне в нейната професионална среда и да поеме ежедневните си задължения, свързани с изкачването на кариерната стълбица. И ако трябва да съм напълно искрен - никога не ми се е случвало по-хубаво събитие.
Работя онлайн в часовете, в които малкият спи - вечер, сутрин рано и в онези блажени два часа на обед, които комбинирам с втората си кафеварка за деня. През останалото време съм изцяло отдаден на грижите за малкия джедай вкъщи - започвайки от смяната на нощния памперс през приготвянето на разнообразно хранене за през деня, избирането на дрехи за навън, измислянето на разнообразни игри и множеството пакости, които можем да сътворим двамата, без материалните щети да бъдат твърде големи. Никога не съм бил толкова креативен (при все че пиша новини и ревюта в сайт за кино), енергичен и щастлив - малък Дани успя за няколко месеца да ме промени до неузнаваемост и ако трябва да съм напълно искрен - с постъпването в ясла през септември най-вероятно ще се превърна в далеч по-меланхоличен индивид.
Юридическата част е елементарна - попълват се няколко бланки, които HR отделът има задачата да придвижи по надлежния ред. След това започва веселбата - шокова в началото, а впоследствие се превръщаща в приключение, което дори Билбо Бегинс не би могъл да изпита. Първите дни са изпитание и за бащата, и за детето - рязката смяна се отразява и на двете страни, свикнали на различно присъствие в по-голямата част от ежедневието. Бавно и методично обаче се заформя един чудесен проказармен режим, който става толкова необходим, колкото и няколкото часа сън през нощта.
Най-голямото предимство на нас, бащите, които предпочитат да останат вкъщи e това, че изграждаме изключително силна връзка с децата си. Нека не се лъжем - много, много е важно да бъдем на първо място приятели с малките, отколкото възпитатели. Няма нищо по-добро от това детето, особено ако е момче (предполагам, че и при момиченцата е така, но нямам все още този опит), да изпита всичките радости на съвместната връзка с баща си, започвайки от подреждането на кубчета едно върху друго и стигайки до влизането в тайните на гийк културата, в това число разпознаването на всички фигурки от "Междузвездни войни", "Костенурките нинджа" и комиксите на Marvel. Имам щастието да бъда непораснало дете, което се развлича с кино и комикси и хубавото е, че усещам прилива на нърдия, който се влива с малкия ми сладур.
Както вече споменах, бащите с деца изграждат и много приятен режим, който помага не само за изграждането на навици у децата, но и у самите бащи. Събуждаме се в определен час, закусваме (заедно) в определен час, след това отиваме на близката площадка, където десетки майки нервно дърпат от цигарите си и мрънкат, че "много малко бащи има като теб в днешно време". Обядваме в определен час, а след това Дани знае, че трябва да си вземе любимата възглавница и да се насочи към собственото си легло, където ще прекара минимум два часа в следобеден сън. Тогава е и моето време за работа или ентъртейнмънт, включващ разнообразни занимания покрай хобитата ми. По един или по друг начин, присъствието на дете вкъщи ме контролира и изгражда възможностите да извърша максимум дейности за минимум отрязък от време.
Другото ни любимо занимание е да отидем в 17:30 ч. и да вземем майка му от офиса. В колата също си имаме набор от предписания, които започват от слушане на Ханс Цимер и Metallica до менажирането на определен кът, където се подвизава "мобилната лаборатория", съставена от кофички, лопатки, пластмасово сито и жълт миньон от "Аз, проклетникът", които са и любимите играчки на малкия.
Ако обаче има много време до заветния час за край на работния ден на мама, на помощ идва и един хитър трик, на който се научих с времето. Пясъчниците! Тази манна небесна, съставена от строителен пясък, камъни, сухи клони и понякога животински отпадъци, се оказват занимателна игра за много време, в което може да се пие кафе на пейка, да се чете книга, да се рови из смартфон и дори да се поработи. През останалото време почти не се налага да обръщате специално внимание на дечурлигата, освен ако не трябва да разрешите възникнал спор за чужда кофа.
През последните месеци преминах и през множество спънки на съвременното здравеопазване. Не знаете как да успокоите дете след ваксина? Гушкане му е майката. Ще се научите. Не знаете къде е джипито, което трябва да даде талон за педиатър? Няма проблем - с питане за кабинета на д-р Дулитъл, така наричаме личния, може да се окажете и пръв на опашката, ако не сте попаднали в момент, когато яростни пенсионери се блъскат, за да стигнат по-бързо вкъщи за доенето на козите. Първо вдигане на температура? Нурофен, Инфлуцид, Хомеожен и витамин С в ампули, които се дават по строго предписание на всеки два часа в различна последователност.
Друга и изключително приятна занимавка е "преводът" на първите думи. Проговарящите за пръв път деца притежават широка гама от звуци, които означават едно или друго - пълен памперс, глад, напрежение или свръх активност. Признавам, че ми отне време, за да разбера какво по-точно е "гъли, гъли", но впоследствие се оказа, че това е звук за особено еуфоричен момент, който може да приключи със счупена чаша и невинна усмивка или по-лошо - ударена с пластмасова бухалка матрица на новия телевизор, съчетана с двойно по-невинна усмивка. "Гъли, гъли" обаче се превърна в набор от думи, които употребявам и аз постоянно, с или без повод. Сега имам и поставена мисия - ако го науча да казва "джедай"", преди да се е научил да казва "тати", вторият, сиреч моя милост, ще получи Playstation 4, подарък от съпругата. Нали разбирате, че полагам повече от неимоверни усилия?
Бащинството е толкова сладък период, че изпитвам адски затруднения при мисълта, че скоро се връщам в офис, където няма да имам възможност да комуникирам с малкия си син постоянно и това ме натъжава. Не се плаша от работата, мениджърските решения или напрежението. Плаша се, че Дани ще бъде оставен без моя надзор и без напътствията ми, които обикновено приключват със заразителен смях и много приятни моменти. Не бих си позволил да не препоръчам това изживяване на колегите - татковци - момчета, ако имате възможност, пробвайте! Ако нямате - издействайте си! Само няколко месеца ще празнувате втори рожден ден, белязан от детска усмивка и протегнати нагоре ръчички. Do it!
Автор: Данаил Найденов, кинокритик и създател на popcornmoviesbg.com
