Много хора смятат, че любовта идвала постепенно. С опознаването, с напасването на характерите. Много хора смятат, че първо обикваш човека, а след това се влюбваш в него. Откриваш всичките страни на характера му: малките му недостатъци, скритите му тайни, нещата за които не иска да говори. Усмивките, които казват всичко и малки жестове, които го правят необикновен по един необикновен начин.
Аз не смятам така.
Ако връзките бяха вид земетресение, то тогава всяка една започва с 10-по скалата на Рихтер. Започва пламенно и бурно. Изпепелява всичко в теб. Оставя те почти празен и напълно разрушен. Началото трябва да бъде най-силно. Като в разказите, защото всяка една любов е една малка история. И точно защото вярвам в историята. В силата на това да започнеш нещо от начало, да дойде неговата кулминация и да го доведеш до край, който те удовлетворява, не вярвам, че можеш да бъдеш с някой, който не те обича от самото начало.
Не вярвам и в това, че хората се променяли.
Ако човека до теб не те уважава. Не ти показва колко държи на теб. Не ти доказва всеки ден, че ти си най-важното нещо в неговия живот - то тогава не очаквай това да се случи след време. Когато ти приемеш това положение и живееш в самозаблудата, че любовта ще дойде… някога, то ставаш пряк съучастник в една постановка - наричана сама по себе си - връзка.
И дали това наистина може да се нарече връзка?
Ако даден човек никога не ти е казвал, че те обича. Ако продължава да поддържа контакт с други хора, бивши или бъдещи. Ако те лъже и те кара да страдаш. Ако предизвика сълзи в очите ти много повече, отколкото усмивки. То тогава е повече от ясно, че това не са нормални отношения.
Не казвам, че след началото самата любов трябва да утихне. Но ако тя има срок - и ако той е 3 години, както твърди Фредерик Бегбеде, то тогава това трябва да бъдат най-хубавите три години в живота ти. Години, в който трябва да плачеш само от смях. Да се задушаваш от любов и да викаш от радост. След това любовта не свършва. Замества се от навика, от нуждата да бъдеш с човек, който те познава. От усещането за дом, което ти дава този човек. От вярата, че може би имате заедно общо и спокойно бъдеще.
Но ако тези три години са същински ад…
…тогава защо трябва да си го причиняваме?
Защо трябва да си губим времето с човек, който не умее да каже една просто 8 буквена дума. Или поне да ти покаже, че чувства тези 8 букви към теб. Ако не те обичат от началото, много трудно някой ще те заобича в края. Затова не си причинявайте отношения с човек, който не знае какво иска. Който не осъзнава какво има до себе си и на къде отива. И най-вече - осъзнайте какво искате.
Ако търсите връзка, в която се чувствате повече нещастни, отколкото щастливи. Връзка, която ви кара да полудявате малко по малко и да умирате всеки ден.
Връзка, в която се чудите къде е човекът до вас и дали ще му пука, ако утре вас ви няма?!
Най-важното нещо е да откриете човек, който няма да се страхува от 8 буквената дума. И ще ви я казва толкова пъти, колкото имате нужда я чуете, ако трябва на всеки кръгъл час. Просто защото ви обича. Не само в началото, но и в края…
