Кито го харесваме ужасно много още от онзи скеч за майните и каренцето, а с всеки епизод на "Петък точно в пет" го уважаваме все повече – и него, и екипа му. Освен че може да ни разсмее с минимално усилие, специално в "Петък..." намираме всичко за много умно направено и поднесено. Та решихме да поговорим с него не само в стил "хахо-хихи", а и да ни разкаже какво е научил от децата си, какво го натъжава, кое е най-голямото страдание на хората в днешно време. Но не пропуснахме и "хахо-хихи"-то, разбира се.
Казвал си, че те е страх от публика и не ти е приятно да играеш в театъра? Защо така?
Не знам. Сценичната треска е много силна. Ние направихме два опита да направим на живо "Петък точно в пет". То беше много щадящо – с много видеа, но първия път, преди да изляза на сцена, ми беше много лошо, много. Излязох, публиката беше дошла специално за това и беше супер готина. Но първата част абсолютно не бях на себе си. След това чааак към края вече се поотпуснах. Вторият път, когато го направихме, бях се отпуснал повече.
Тъпо ли ти е, че фен страницата с името ти и меметата за много кратко време събра поне три пъти повече фенове от тази на "Петък точно в пет"?
Не, не ми е. Това е много ясен начин как се печелят последователи – с постоянство и с много често постване. Според мен, като има проблем, трябва да се търси решение, а не да се караш с хората. Това момче, което прави страницата, е много готино, между другото.
Как определяш успеха за себе си?
Да се чувстваш уютно в себе си. Няма друг успех.
Добре, но нали си актьор – не искаш ли в Холивуд, тлъсти хонорари, известност?
Това са някакви плюсове. Но ако това е водещото, може да изгубиш чувството какво правиш.
Доколко сценариите, монолозите в „Петък точно в пет“ са написани от теб, доколко от други в екипа ви и как предпочиташ да са?
В общи линии идеята идва или от Лъчезар Аврамов, с който започнахме тази страничка, или от мен, често и от други хора от екипа – операторът има една негова идея, Силвестър Силвестров, който ни помага с техника и такива неща, има негови 2-3, ползвали сме готови текстове на Станислав Стратиев, на Даниил Хармс сме ползвали един текст, тоест на който каквото му хрумне. Най-хубаво се получава, когато на някой от нас двамата с Лъчо му хрумне нещо и седнем заедно – така се допълваме. Аз съм по-многословен, той обира нещата, пък аз съм много логичен, за мен логиката е много важна, много се допълваме. Но който и да е вариант, в един момент аз си редактирам текста, така че да ми е удобен на мен.
Може ли да се научим да бъдем забавни, ако не сме?
Мой личен спомен е, че аз нарочно се обърнах към хумора, някъде към 8-и-9-и клас. С идеята да бъда част от класа ми. Защото се чувствах аутсайдер. Не че това ме направи готиния пич, но класът ми обърна внимание, тогава си създадох много приятелства. През хумора. Осъзнах, че мога да развеселявам и започнах да го правя. И лека-полека това се поразви.
Теб кой човек най-много те разсмива?
Напоследък май не се разсмивам много често, което е много тъжно... Камен Донев ме е разсмивал с негови неща. Иначе с Лъчезар (Аврамов) имаме общ хумор и често си се смеем на вицове, на някоя история. С Милко Лазаров (режисьорът на "Ага" и "Отчуждение") също сме се смели много на всякакви глупости.
Ако махнем от теб скечовете, комедията, хумора – какво остава, кой си ти всъщност?
Хуморът, цигарите, алкохолът, агресията и всички страсти заместват вниманието, което търсим. Може би ще остане един тъжен човек. Това е много тъпо, затова по-добре не ми махайте хумора (смее се).
Няма! Наистина ли са те кръстили Китодар по комбинацията от първите букви на трите имена на дядо ти КИрил ТОДоров АРнаудов?
Да.
КАКВО ОЩЕ СПОДЕЛИ КИТОДАР ПРОЧЕТЕТЕ ТУК!
Автор: Милен Антиохов
