Във връзките винаги има едно наддаване. Аз ще направя това, но следващия път ти ще направиш онова. Ако аз отида там с теб, ти ще дойдеш с мен на друго място. Или пък любимото ми: ако аз променя нещо в себе си, ти също трябва да промениш нещо. Цялата история с "Ако" е изключително дълга и трудно асимилираща.
Въпреки това трябва да има някакво начало. От къде тръгват ултиматумите и кога връзките се превърнаха в преговори, които не се водят в конферентна зала, а в спалнята.
Винаги са ни учили, че за да получим нещо, трябва да се примирим с друго. Още от много малки. Ако слушаш, ще ти купя сладолед. За да получиш играчка от Дядо Коледа, трябва да си изядеш целия обяд. Няма да отидем в парка, ако не си оправиш стаята. След това всичко се променя. Свикваме с този начин на мислене и го пренасяме във връзките си.
Имам чувството, че още на първата среща с някои набелязваме нещата, които искаме да променим в него. Защо пише на латиница? Наистина ли не ползва нож? Не е чел нищо на Агата Кристи? И тези обувки…. Забелязваме най-малките неща и ако сме по-умни, премълчаваме, но никога не ги оставяме просто така.
След време, ако имаме късмет, започваме връзка. Впускаме се с цялата си възможна енергия да променяме човека до нас. Казваме какво не ни харесва, какво ни е наранило предишния път, къде е била вината на бившите. Как абсолютно никога няма да бъдем отново с човек, който не се извинява пръв. Или не признава грешката си.
Камо ли пък с човек, който поне един път на ден не ни казва колко ни обича.
Кога връзките станаха изпит? И кога трябваше да даваме верните отговори, за да може човекът да изкара успешно теста?
След това започваме да се чудим, кога връзките станаха толкова сложни и в кой е причината. Естествено, че е в нас самите. Не можем да поставяме ограничения и бариери. Не можем да се вживяваме в ролята на учители, които искат да променят хората, за да ги обичат още повече. Трябва да приемем човекът до себе си такъв, какъвто е. И да го обичаме въпреки всичките недостатъци, които виждаме…или ни се привиждат.
Ако един ден, някой ви попита в какво сте се влюбили…трябва да има за какво да отговорите.
Разбира се, има нещо, които биха могли да се променят. Неща, за които със сигурност не бива и не можем да правим компромиси. Но идеята не е да поставяш задънени решения, не трябва да изискваш нещо в замяна, не трябва да заповядваш, да настояваш и заплашваш. Просто да обясниш, че точно това не ти харесва. Не те прави щастлив. Не е поведението или действието, което би избрал.
Тогава и само тогава ще постигнем баланс. И ще позволим на хората да ни обичат такива, каквито сме. Без маски и ограничения. Просто свободни и щастливи!
