ООН обявява тази седмица, 4-10 май, за седмица на детската безопасност на пътя. Само за миналата година в пътно-транспортни инциденти са загинали над 186 000 деца по света. България се включва в тази кампания след години, през които хиляди български деца умираха по пътищата. Сгазени от луди шофьори, пътуващи необезопасени в кола, без предпазен колан. Изскочили на пътя, без да има някой до тях.
Все примери на неща, които можеха да не се случат.
Тези деца можеха в момента да са при близките си.
Петьо, който загина преди няколко седмици, можеше да бъде в първи клас. Да се учи да чете и пиши. Да завърши, да стане адвокат или лекар. Един ден, Петьо можеше да спаси вашето дете или вас. Можеше да има бъдещето, което заслужаваше, но вече няма да има нищо.
Паоло от Стара Загора също няма да изживее своето бъдеще.
То му беше отнето, докато карал колело. Вече няма да кара колело, вече няма да живее, няма да ходи на училище, няма да може да изпълни нормалния си човешки живот.
Защото в България всеки кара като луд. Всеки се мисли за цар на пътя. Да, пише, че е позволено да караш с 60 км в час, а ти стигаш до 120. Да не слагаш колан, да говориш по телефон. И не ти пука, че там някъде има едно дете, което кара колело. Не ти пука, че едно дете пресича. Не ти пука, че отнемаш един живот, както и осакатяваш завинаги живота на нечии родители.
Защото след подобни злополуки родителите не продължават живота си. Той вече дори не се нарича живот.
Те започват да живеят с мисълта "Ако". Ако бях по-наблизо. Ако можех да го спася. Ако не бяхме излезли този ден. Ако шофьорът не беше минал оттук. Ако гледах по-внимателно. Ако беше убил мен….
В България нямаш безопасност никъде. Нито по тротоарите, нито по пешеходните пътеки. Нито дори на площадката пред блока. Изненадващо ще изскочи някой луд, който ще отнесе теб или детето ти. Или и двамата. После ще потегли с пълна газ. Или ще остане, но ще го пуснат условно. Или въобще няма да го заловят. И ти никога няма да откриеш справедливост за себе си или детето си.
Затова тази седмица е за опазване на децата по пътищата. Тя е посветена първо към родителите. Наистина научете децата си да се оглеждат два пъти, преди да се пресекат дадена улица. Или не ги оставяйте сами, нито за минута… поне докато живеете в България. Седмицата е посветена и към шофьорите. Никога не се качвайте пили. Никога не говорете по телефона. Не се разсейвайте нито за минута. И никога не карайте над превишената скорост, защото минута невнимание е един човешки живот, а този живот можеше да е на вашето дете.
