Има дни, които не са като другите. Има ситуации, които ни принуждават да направим крачка назад. Има хора, които ни нараняват и чувства, които ни съкрушават. Има места, които ни притискат към стената и сякаш ни задушават. Страхът. Най-големият ужас за всеки. Нашите най-съкровени тайни. Малки недоразумения и искрени притеснение. Добре дошли в игрите на страха…
От какво се страхувате най-много?
Някога задавали ли сте си този въпрос? Какво ни кара да се изпотим, да изтръпнем, да се ужасим… Обикновено това е самата ни психика.
Най-големият житейски страх според редица класации е този от смъртта. Това е заложено в човека от момента, в който започне да осъзнава какво точно е смъртта. Раждаме се, живеем и умираме - казано по философски начин. Но не винаги всичко е толкова просто. Смъртта покосява много млади хора, деца и хора в завидно здраве. Изненадва ни в гръб, без да я очакваме и да сме подготвени за нея, ако въобще някога можеш да бъдеш подготвен. Именно затова това е един най-големите житейски страхове. Според много психолози, трябва да подготвим децата си и най-вече себе си за смъртта. Да обясним, че баба е на по-добро място и ни гледа от небето. Да разясним, че самата смърт не боли и да не се страхуваме от нея, а да я приемем като продължение на нашия живот. Именно така ще разберем, че няма от какво да се страхуваме.
На второ място други слагат раздялата или загубата. Тук не говорим за смърт. Говорим за чисто човешката загуба на тези, които обичаме: раздяла с любим човек, заминаването на друг, отдалечаването на трети. Както обичам да казвам: хората, които избраха да си тръгнат или ние изгонихме с поведението си. Според испански психолози, раздялата може да бъде по-болезнена от смъртта, защото при нея никога не осъзнаваш кога наистина е настъпил краят и винаги, до края на живота си, таиш надежда, че човекът може да се върне. Преодоляването с този страх е много трудно, понякога дори невъзможно. Лечението се намира вътре в нас. Трябва да осъзнаем всичките стъпки, по които е преминала раздялата. Кога е започнала, къде е настъпила нейната кулминация… и най-вече да приемем края.
Рискът от загуби - материални, духовни или човешки. Да загубиш себе си, сигурността си или материалните си неща. Рискът взима трето място в нашата статия за игрите на страха. Рискът да не продължиш напред или рискът да останеш на същото място. Рискът, че нищо няма да бъде такова, каквото е било. Рискът да бъдеш себе при новите условия, който животът ни предлага.
На едно от последните места поставям страховете или така наречените фобии: паяци, змии, височини…Все неща, с които можем да се сблъскаме с ежедневието. Много хора казват, че се страхуват от змии, без никога през живота си да са виждали такива. Това е известно като непознатия ужас от всеобща фобия. Може би, ако видим змия отблизо, няма да се страхувам толкова, колкото си я представяме в нашето въображение. Или пък филми като: "Влечугото" и "Анаконда" допринасят още повече за тези наши ужаси.
Без значение от какво точно се страхуваме, без значение колко точно голям е този страх и от какво се корени той, ние трябва да се бъдем по-смели и да се изправим срещу него. Да победим едни тъмни кътчета от нашата душа, където е прекалено тъмно и страшно. Да преборим най-вече себе си. Борбата с ужасите е винаги тежка и трудна, няма какво да ви лъжа. Примерно моят най-голям страх винаги е бил страхът от промени. Ужасявам се от мисълта, че нещата, които в момента правя и хората, с които съм, няма да ги има. Ужасявам се от новото, но въпреки това след време осъзнавам, че то винаги е за по-добро.
И накрая - никога не забравяйте, че най-големите чудовища не се крият под леглото. Те живеят вътре в нас…
Победете игрите на страха!
