Прочетох някъде, че ако си щастлив, никога няма да нараниш друг човек. Много пъти сме за замисляли защо човекът, когото обичаме, не се държи добре с нас. Има хиляди примери за лошо отношение: не ти обръща достатъчно внимание, не те изслушва, наранява те, изневерява ти, дори може и да те удари. Все неща, които идват сякаш от нищото, но оставят дълбок отпечатък в иначе не особено ранимите ни души.
Моята приятелка Теди преживя много бурна връзка с последното си гадже. Отначало нещата тръгнаха скорострелно. Перфектна първа среща, романтични вечери, гледане на любими сериали заедно, невероятен секс. Тогава ми беше странно защо никога не излизат някъде заедно: "Казва, че иска да сме си само ние двамата“ - отваряше на моите въпроси тя и с това приключваше темата. Два месеца по-късно, след никакво показване на светло, освен първата среща и поредица от странни стечение на обстоятелствата, той я заряза без да каже защо. Не била за него, бил разочарован, научил нещо, разбрал друго, не искал връзка, не точно с нея, но пък и с никоя друга. Все оправдания, които по отделно биха били разбрани, но заедно правеха една каша от оправдания, които Теди така и не разбра.
Тя беше наранена.
Не казваше, че е била лудо влюбена. Би било нелогично след само два месеца. По-скоро се чувстваше използвана. Много пъти ми е казвала, дори и след края, че сякаш той изпивал енергията й, правел я слаба, ранима. Накрая той отвори много въпроси, а затвори само една врата, тази към него. Прекарахме редица вечери в чатене, телефонни разговори и смс-и, за да анализираме историята от самото начало. Всяка дума, всеки жест. Дори брояхме смеещите се човечета, които той пуска, за да видим какво може да значат: радва ли се или е ироничен.
Той просто не беше щастлив.
Осъзнахме го едва днес. Няколко месеца след края на нещо, което може би нямаше и начало. Наистина започнах да вярвам, че щастливите хора не се държат така. Да, може да не ти допада един човек, да не е твоят, да не харесваш нещо в него, но все пак имаш доблестта да му го кажеш. Да бъдеш честен и откровен. А не да хвърлиш цялата вина върху другия. Разбрахме, че той е постъпвал така с всичките си гаджета. След като започва да се превързва, измисля въображаема причина и си тръгва. Без обяснение, без думи. А след себе си остава само хора, които са като ударени от гръм с красиво мъжко име.
Има много хора, които не знаят какво искат. Вкопчват се като пиявици за даден човек с идеята той да им даде инерция, да им помогне да излязат от мъглата. Когато хората-пиявици видят, че нещата нямат смисъл и, че са сити, те си си тръгват - устремени към следващата си жертва, или казано накратко - любов. Теди още не може да се съвземе, търси отговори, разпитва. Когато го види случайно на улицата, сърцето й спира. Все едно да видиш някой, за когото са ти казали, че е мъртъв. Не изпитва омраза, нито болка. По-скоро странно чувство на задоволство, че нещата са приключили и на отвращение, че е позволила въобще да започнат.
Ако си щастлив, никога няма да си тръгнеш. Ако обичаш, няма да позволиш човекът до теб да страда. Ако вярваш, няма да загубиш кураж и ако мечтаеш, мечтите ще се сбъднат. За съжаление има хора, които се страхуват да бъдат щастливи. Да обичат, да мечтаят и вярват. Именно от тези хора, трябва да се пазите.
