Хората казват, че мечтите се сбъдват. Смело мога да твърдя, че една моя мечта току-що се сбъдна - да взема интервю от един човек, на когото се възхищавам прекалено много - Васко Василев. Роден е на 14 октомври 1970 г. в София. Още от петгодишен има изпълнения пред публика, на седемгодишна възраст свири като солист на Български камерен оркестър в зала България под диригентството на Дина Шнайдерман, а две години по-късно записва със Софийската филхармония и главния ѝ диригент Константин Илиев, първата си дългосвиреща плоча. През 1994 г. става най-младият концертмайстор на оркестъра към Кралската опера - Лондон, с който редовно свири и като солист. Свирил е със световно известни изпълнители като Лили Иванова, Майкъл Джексън, Мадона, Стинг, Пласидо Доминго и други. Васко Василев откровено за това кога е плакал, за какво мечтае и какви съвети би дал на децата, които искат да тръгнат по неговия път.
Как би описал Васко Василев себе си?
Един щастлив човек.
Още на 5 години имате изпълнения пред публика. Какво е за едно дете да излезе на сцената?
Никога не съм имал притеснение от сцената. Чувствам се добре там и като дете, и сега. За мен е приятно да съм пред публика. Като артист няма нищо по-приятно от това да има кой да ме слуша.
Тя отне ли ви детството?
Детството ми беше много пълноценно. Имам куп спомени от междублоковото пространство на “Люлин”, не бях много кротко дете и мисля, че взех максимума от детството. Благодарение на цигулката то всъщност имаше добавена стойност, защото ме взеха за снимки на филм с Невена Коканова и играх Леонардо да Винчи на сцената на Народния театър.
От какво се страхувате?
Не мисля, че ме е било страх от нещо – все някак минавах между капките или с наказание, или с караница, но не съм си спестявал калпазански прояви от страх.
В какво вярвате?
В хората – в това, че все още е възможно да бъдат повече добри отколкото лоши. Вярвам в себе си и в тези, които обичам.
За какво мечтаете?
Не знам дали е мечта, защото вече сме направили първата крачка към нея и е неизбежно, но чакам с огромно нетърпение срещата си с публиката в зала “Арена Армеец” на 29-ти февруари 2016, което е огромно предизвикателство и гъдел.
Кой е бил най-трудният момент в цялата ви кариера?
Най-трудните моменти винаги са свързани със загубата на близък човек – това не важи само за мен или моя живот. Вярвам, че повече трудни моменти имат решение и могат да се преодолеят или с добра организация, или с чувство за хумор.
Плакал ли е някога Васко Василев?
Да, разбира се – една искрено разказана история в киното, музиката или литературата може да ме трогне, въпреки че съм доста кален в това отношение.
Как щеше да се развие живота ви според вас, ако не бяхте отишли да учите в Москва?
Първоначалната идея беше да не е Москва, а Америка... но тогава така се стекоха обстоятелствата, че Москва се оказа единствената алтернатива. Сега мисля, че по-добре не би могло да се получи, защото това, което взех и ми дадоха там, все още работи за мен.
Успява ли България да помогне на своите талантливи деца да се развиват?
Труден въпрос. Винаги може да се иска повече като подкрепа, но от друга страна светът вече е толкова достъпен, че в крайна сметка, ако някой е наистина много талантлив и има амбиция, възможностите за реализация са почти неограничени.
Били сте в повече от 40 страни из целия свят. Къде бихте искали да се върнете отново и къде имате по-скоро неприятни спомени?
Навсякъде бих се върнал... аз помня предимно хубави неща – вкусна храна, дружелюбни хора, красива природа, пълни зали... това го има по цялото земно кълбо.
Свирил сте редом до звезди като Мадона, Стинг... Има ли разлика между българските и световните звезди?
Няма разлика. Артистите от такъв ранг не са чак толкова много и това никога не е случайно. В България на това ниво е единствено Лили Иванова. За да си там, където е тя, или Стинг, или Майкъл Джексън, или Доминго трябва много повече от талант – той е само добро начало, всичко останало е посветеност, интелект, инстинкт и безкомпромисност.
Чувствате ли се късметлия?
Да. Безспорно.
Има ли нещо, за което мечтаете и все още не се е сбъднало?
Аз май ще се окаже реалист – щастлив съм, че съм здрав и мога да правя това, което обичам, както и че хората, които обичам са здрави и добре.
Какво бихте посъветвали хиляди български деца, които искат да тръгнат по вашия път, но се страхуват?
Няма нищо страшно.
Довършете изречението: Аз съм Един мъж, който….
... току-що осъзна, че не е пораснал много и изпита леко притеснение да дава съвети на други деца.
