Тази седмица разговаряме с един от най-успешните български гримьори. За това каква е тайната на успешния бизнес в България, знае ли да се гримира българската и какви са последните модни тенденции в грима. За това в какво вярва един млад и успял българин, за какво мечтае и от какво се страхува. Един мъж… Слав!
Кой е Станислав Анастасов?
Въпросът Кой, освен актуален, е и труден за отговор във всяко отношение. В очите на близките ми съм един образ, в тези на хората, с които работя, най- вероятно съм нещо друго. Да кажем, че съм на етап да разбера кой съм в своите очи.
Къде израсна и кога?
Роден съм в Кюстендил през 1978. Три години от детството ми са споделени с професията на родителите ми, заради която сме живели в Куба. Летата са споделяни с братовчедите в Айтос. Уикендите с другите братовчеди в с. Долна Гращица (само, че тогава селскостопанскияt труд не беше модерен:), но пък си беше Еко:)
Кой е любимият ти детски спомен?
Зимните уикенди вкъщи, когато майка ми ме изпитваше върху плочи с класическа музика. Може би тогава не са били точно любими, но полезни със сигурност. Пътуванията, свързани със състезанията по спортни танци, победите съответно! Вкусът на истинско зряло манго в Куба, с което се омазвах до уши….
От какво се страхуваш?
С годините според мен страховете се сменят, както и ние се “сменяме”. От една страна разбира се, са личните страхове, свързани със здравето и благополучието на близките ми. От друга страна, напоследък се страхувам от много неща. Страхувам се от глупостта на хората. Страхувам се от овчедушието на хората. Страхувам се от алчността на хората. Страхувам се от последствията, които всичко това ще доведе. За нас като вид и за нашия дом - Земя.
В какво вярваш?
Вярвам в себе си. Не вярвам, че някой или нещо са ми длъжни. Така че вярвам изцяло в личната си глупост и гениалност едновременно. И в последствията от тях, разбира се. Не вярвам, че външна сила, независима от мен, ще ми свърши работата, ще обира срама от грешките ми или ще ме защити при нужда. Вярвам в любовта. Вярвам в доброто.
За какво се надяваш?
Не се надявам, честно. Струва ми се детско. Надеждата е прекрасна сама по себе си, но е безполезна. Слагам надяването в категория ирационални. В този смисъл, се надявам, че извънземните раси, които се грижат за нас, ни държат под око, ще предпазят човечеството от фатални глупости
Какви бяха мечтите ти преди години?
Е, как какви? Да бъда световно известен, неприлично богат, да обикалям света и да правя каквото си искам.
Сбъднаха ли се?
Не. И съм благодарен. Изключвам частта с пътуванията, които се случиха благодарение на работата ми. Иначе благодаря, че видях грешния модел, на който сегашният свят гради критериите за щастие или успех. И не просто гради, а внушава на хората. Благодаря, че гледам този модел отстрани и изпитвам съчувствие към хората, които така и не разбраха, че всичко започва и свършва единствено с нас. С истинското нас. Но пък процесът е болезнен, така че злите сили печелят за сега. Налага се да поживеем в свят, в който мерните единици са банкови сметки, обществено мнение, кубици и лейбъли.
Как Станислав се превърна в Слав?
Много естествено се получи. През 1999 започнах първата си работа като гримьор. Имах спешна нужда от псевдоним, който е лесно запомнящ се. И тъй като постоянно бъркаха името ми с всички производни - Светослав, Борислав…. остана само Слав. Което пък не пречи постоянно да бъда изписван с грешна фамилия - АТанасов. Тъкмо си помислих, че съм избрал гениален псевдоним - лесен, като фолк певица, започнаха с грешната фамилия. Всъщност в медиите съм просто една фикция - Слав Атанасов. Такъв човек просто няма.
Ти си един от най-успешните български гримьори. Каква е цената на това да бъдеш един от най-добрите?
Цена звучи някак тежко и саможертвено. Не мисля, че съм “платил цена”. За мен е избор. Предполагам, че за хората извън моята сфера е странно да нямаш фиксирано работно време, празници или заплата. Избрал съм живот на фрилансер с всичките му рискове. Предполагам, че това е цената… Другото е комплекс от качества. Манталитет, любопитство, култура, с времето и рутина.
Каква е тайната на красивия грим?
Красотата е в очите на гледащия. В този смисъл критериите са много различни. За мен красивият грим е този, след който комплиментите са изцяло в полза на дамата, а не на гримьора.
Най-трудното нещо, с което си се сблъсквал в твоята работа?
Работата с неподготвени хора, с които не говорим на един език.
Лесно ли се прави успешен бизнес в България?
Лесно, България и бизнес ми звучи като тъжен виц. Опитвам се да продължавам да правя това, което мога да правя въпреки, а не заради. Инатливо си стоим тук все още някакви хора (все по-малко), в които явно е останaло някакво зрънце вяра и визия за бъдещето, някакво мисионерство в хубавия смисъл на думата. Давам си сметка, че това, което правя 15 години, логично трябва да прерасне в бизнес, да предавам опита си, да създам адекватна среда за приемственост, хората ангажирани с визуалната среда и култура да работят спокойно и с достойнство. Само че в посткомунистическа България, всъщност сме в неофеодално общество, удобно употребявано за ресурс от мафиотизирани, алчни, интелектуално скопени типчета.
Знае ли българката как да се гримира сама?
Тук е време да се лишим от клишетата за модерността и изконния стил на българката. И тъй като аз разглеждам грима като съставна част от цялата визия, няма как да не коментирам цялото. Стилът, усетът в детайла и мярката си отидоха с поколението жени, които са възпитавани така. Медиите и рекламната индустрия сериозно объркаха жените относно това как трябва да изглеждат. Това ражда недоразумения. А тези, които не желаят да са част от недоразуменията, останаха наплашени “в ъгъла”. Така че имаме двете крайности. Моят съвет е да помнят, че малкото е повече.
Ще споделиш ли някакъв съвет за това как да бъде една жена добре гримирана, ако не може всеки път да се довери на професионален гримьор?
Ако отговоря еднозначно, ще е непрофесионално. Нуждите на всяко лице като качество на кожата, пропорции или обществено положение са различни. Универсалното правило за мен е добра бяла грижа за кожата. Тя включва и храненето. Друг съвет, който бих дал, е да използват декоративната козметика не на всяка цена, а там където е нужна. Иначе, пропускате терапевтичния ефект от посещението на гримьор, така че при поводи дамите винаги ще си го позволяват.
Довърши изречението: Аз съм Един мъж, който…
…знае колко струва, влюбен е, опитва се да прави неща, които да го забавляват, превъзпитава егото си, все още търси смисъла…
