Тази седмица мой специален гост е топ журналистът на Нова телевизия - Марин Николов. За рисковете на професията, детството и бъдещето. Един мъж - Марин Николов.
Кой е Марин?
Разследващ журналист в Нова телевизия, работя в предаването "Разследване”, което през последните три години скандализира обществото с директното хващане на значими проблеми – нередности от всякакъв тип, от които най-ощетен е редовият българин. Криминална дейност, корупция, измами с обществени поръчки, документни измами, източване на пари от държавни предприятия. Както веднъж ме нарекоха, репортерче, което разваля далавери.
Къде израсна и кога?
Без да искам, веднага ми идва на ум изразът "нормален софийски дришльо” от популярното парче на "Ъпсурт”. Помня добре времето, когато си играехме на фунийки между жигулите и москвичите на улицата, слушахме хеви метъл, събирахме се на игра около първия компютър "Правец 16” в квартала, а после ходехме на километрични опашки за захар. Израснах до ръст 180 см някъде около 1995–та година. Кога съм израснал умствено - дата не мога да дам. Цял живот човек може да поумнява, но никога не е късно да оглупее. Понякога става неусетно, тъй че не знам на какво умствено ниво точно съм сега.
Любимият ти детски спомен?
Аз ходех на село. Нашите не са родом от София и ваканциите всяко лято беснеехме с деца на някое от двете ми села. Пълен съм с хубави спомени. Дай му на едно дете пространство да тича и играе.
От какво се страхуваш?
Страх ме е да не сгреша в работата си. Ако грешно разбера един проблем или история, аз ще я предам грешно на всички, които я гледат по телевизията. Това е отговорно. Работата ми е да показвам истини. Това не е лесно, защото често в една история някой прикрива истината. Но този страх да не сгреша е необходим – полезен, важен страх. Гледам да намеря и наблегна на неоспоримото в репортажите си.
В какво вярваш?
В себе си, но и в Бог. Всичко, което не можем да си обясним с думи, факти и цифри на този свят, опира до вярата.
За какво се надяваш?
Ясно е, че разследващата журналистика носи вреди на тези, които ги показваме как крадат или лъжат. Надявам се като работя да помагам на повече хора, отколкото са тези, на които вредя.
Как започна твоята „история“ с журналистиката?
Ами първо не ми вървеше математиката. Бях по-добър по литература. После историята на света ми стана интересна, запалих се докато следвах културология, но ми липсваше практичност и действие. И ето ти – журналистика. Стажувах малко в националната телевизия, а после станах криминален репортер в новините на Нова. Тук разширих ресора до разследвания по всякакви проблеми. Математиката на тези години вече ми е интересна, но не мисля да се преориентирам.
Помниш ли първия ти репортаж и за какво беше той?
Нещо за приватизацията на БТК, ама много отдавна. Отразих някакви изявления просто. Разследванията започнах към 2005-та. Помня като заснех със скрита камера как нотариус заверява покупка на кола без продавачът да е при него, после повторихме сценария и го заснехме с колата на главния прокурор Филчев. Снимал съм какви ли не измами – включително и как се издава фалшив смъртен акт. Вкарвал съм момичета със скрита камера да кандидатстват за проститутки пред сводници, за да снимаме схемите в този древен бизнес. Спокойно, опазих ги живи. Снимали сме сделки с наркодилъри, хващали сме в крачка иманярската мафия в момент на сделка с незаконно изкопана златна антична огърлица. Но първият ми репортаж беше само отразяване на предварително обявено сиво събитие.
Най-трудното нещо в професионален план, с което си се сблъсквал?
При разкриването на една нередност винаги най-трудно е да се стигне до онзи, който я покровителства – до онзи най-отгоре. Това е най-трудното, но и голямо предизвикателство. Аз често знам кой е, но нямам доказателства. Доказателствата са най-много за преките извършители. Поръчителят или онзи, който прави чадър, е някъде в някой кабинет, взима много пари и общува с посредници, без да оставя ясни следи. И въпреки това понякога успяваме да хванем такава фигура с факти. И да не става винаги, важно е да се гони докрай. Не ми е приятно, когато за някаква огромна далавера наказват само дребните риби.
Трудно ли е да бъдеш разследващ журналист в България?
Първо трябва смелост. Малко са смелите, не само в България. Смелост да действаш, смелост да не се обвързваш с пари и облаги. Понякога и без облаги - страхът да станеш неудобен, да изгубиш работа, ако щеш, страхът да те намразят само – това прави разследващата журналистика не особено предпочитана от повечето журналисти. Но това е нормално, както тук, така и вън от България. Аз си харесвам работата и не се страхувам. Но подкрепям всеки да работи това, в което смята, че ще е най-силен и полезен.
Кои са хората, от които си се учил в професията?
Стар и авторитетен учител нямам. Уча се постоянно, когато видя хубав продукт – намирам поуки. И преди, и сега. Репортажите на Даниела Тренчева, Васил Иванов, Миролюба Бенатова има какво да покажат в професионално отношение. И не само техните, а и на много други колеги от различни медии. Уча се обаче също от хората наоколо. Гледам какво ги вълнува, какво им тежи.
Как се прави едно разследване? Разкажи на нашите читатели.
Търсят ни потърпевши, ощетени, пострадали, казват си проблема, ние проверяваме дали е значим и дали не ни подвеждат в своя полза. Проникваме, така да се каже, в кухнята на проблема със скрита камера или пък намираме трудно достъпни документи. Или обратно - виждам проблем и търся потърпевшите, за да видя колко е значим. И отново влизаме в кухнята и гледаме да хванем историята в крачка. Говоря в множествено число, защото ние сме екип. Малък екип от супер смели хора. Това е. Гледайте „Разследване”. Направих си реклама!
Ако имаше възможност да промениш едно, единствено нещо в България… какво би било то?
Имам възможност да променя не само едно и се надявам да го правя поне с мъничко. Постоянно се опитваме да слагаме край на незаконни практики и често имаме успех в битките. Нищо, че войната не свършва. Ето, снимахме криминалното енерго в ромската махала на Самоков, където потъват загуби от краден ток в милиони, снимахме как тартори събират пари от къщите за безотчетния ток и си ги слагат в джоба, снимахме политически опити това блато да си остане в този вид. Уволниха местен шеф на енергото след предаването. А след още няколко части, които излъчихме, органите намериха начин да узаконят електрическата мрежа и започнаха да я изграждат. Това са един вид битки, които трябва да водим, като работим по случая и следим как ще реагира държавата. Но войната продължава. Ето сега, като излъчихме схемите за кражба на тонове нафта от БДЖ, ръководството се ангажира да спре източванията, но ние ще следим какво правят, какви мерки взимат. Спечелените битки променят нещата поне с малко. Война с беззаконията ще има вечно. Май се разфилософствах прекалено.
Върху какво ще работиш тази година?
Ще видим.
Довърши изречението: Аз съм Един мъж, който...
... понякога обича да свири на китара.
