Един разговор за киното, телевизията и трудността да бъдеш актьор в България. За мен е голяма чест да ви представя едно от най-искрените интервюта на актьора Калин Яворов.
Калин е роден на 12 януари 1976 г. в София. Завършил е актьорско майсторство за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов" в класа на проф. Стефан Данаилов през 2000 г. През същата година се присъединява към трупата на Народен театър "Иван Вазов". Участвал е в сериалите "Стъклен дом" и "Революция Z". Еди мечтател, за когото си струва да прочетеш, и когото си заслужава да гледаш във всичките му превъплъщения.
Кой е Калин?
И аз често се питам… Себелюбив, егоцентричен, себичен, надменен, циничен… Той е най-големият ми враг и най-добрият ми приятел.
Къде израсна и кога?
Живеех срещу манастира в Младост, София. Поляни. Горичка с джанки, на едно място имаше дори бяла череша, рекичка с водопад, блато, в което плавахме на салове от огромни дървени макари, пясъчна скала с малка пещера, в която при един порой затрупа три деца и те завинаги останаха там, много голям дивак бях, само Бог ме е пазил. Дори съм си обръщал клепача с върха на ловджийски нож, който ми се отплесна докато си дялкам. За една бройка щях да стана пират завинаги. Иначе учех в центъра в 133-то "А.С.Пушкин", там ме култивираха, но често неуспешно. Не бих се върнал в детството твърде свободолюбив съм, за да го изтърпя.
Любимият ти детски спомен?
За сега не се сещам конкретен спомен, освен ако с годините, ако съм жив и здрав ми се избистри някой.
За какво мечтаеш?
Мечтите не се казват, защото това отнема от силата им.
От какво се страхуваш?
Не си позволявам да се страхувам.
Ти ли избра актьорската професия или тя избра теб?
Тя мен, аз изобщо не знаех какъв искам да стана, каква професия ще имам изобщо не ме е занимавало за жалост. Иначе щях да положа усилия да стана истински професионалист в някоя сериозна област.
Как реши да кандидатстваш в НАТФИЗ?
Ако изключим, че цялата ми стая беше в плакати от филми, които взимах от кината, завърших спортна гимназия, а любовта ме теглеше много повече от училището, имах доста ниска диплома и вариантът беше НСА или НАТФИЗ, където не се изискваше висок бал. И така на шега, с малко помощ от Николай Узунов за материалите, се подготвих за десетина дена. Накрая успях да вляза последен в списъка на мястото на някакви бройки за бесарабски българи, които се бяха отказали.
Коя беше първата ти роля?
Първата в професионален театър беше Хамлет в "Розенкранц и Гилденстер са мъртви“ от Том Стопърд, реж. Елена Цикова, Д.Т“Враца“. Тогава колегата Краси Радков си живееше във Враца и носеше репертоара на театъра . Незабравим смях веселие и фиести до сутринта.
А коя беше ролята, която ще запомниш завинаги?
Имам някои по-любими, но като цяло помня всички, като мои създания плът и душа…
Театър, кино или телевизия?
Седмото изкуство е машината на времето за мен. То ме е накарало да стана актьор. За голямо мое съжаление освен, че е адски оскъдно, българското кино не проявява интерес към мен. Моите кино изяви са само в чуждоезични филми.
Най-трудното ти превъплъщение?
Чичо Димитър в "Буре Барут“ от Деян Дуковски. Това беше един тотално изпотрошен тежък инвалид, а аз бях младеж на 24. Помня, че когато Стефан Данаилов – Мастъра ме разпредели в тази роля, плаках, че от толкова хубави роли за здрави прави мъже на мен се падна кривудела.
Трудно ли е да си актьор в България?
Да си актьор е трудно навсякъде, освен ако не си "звезда“. Лошото е, че в България има много актьори и всяка година излизат нови и нови, а "баничката“ е много малка. Предимно риалити формати, "шоу“, бинго, тото, сериали за самодейци…
Коя е основната ти максима в живота?
Може би "Три пъти мери, един път режи".
Актьорите, на които се възхищаваш?
Актьорите, изпълнени със съдържание, силно присъствие, въздействащи, живеещи ролята и майстори на превъплъщението.
Какво да очакваме от теб през тази година?
Труден въпрос. В професионален план е пълна мъгла. Актьорската професия много прилича на най-древната професия. Гледаш да изглеждаш добре на паважа и се надяваш някой режисьор да те хареса. А в личен може всичко да се очаква всичко - да отлетя за топлите страни или да изчезна безследно…
Довърши изречението: Аз съм Един мъж, който…
се надява на един по-добър, по-подреден и справедлив Свят.
