Ако искате да се запознаете с млад, образован и много чаровен мъж, представяме ви Иван Велков. По професия е финансист, но покрай любовта си към спорта се е заел да обнови тенис кортовете, летния театър и другите съоръжения в парка на Софийската семинария (научете повече тук). Иван е чаровен, със сини очи, обича да пише стихове и, момичета, е свободен.
Кой е Иван?
Млад мъж на 25 години с добро образование и сини очи, амбициозен и целеустремен, човек който обича да сбъдва мечтите си. Надявам се също така добър син, брат и приятел. Но това трябва други хора да го потвърдят.
Къде израсна?
До 7-ми клас живях в Пазарджик, след което кандидатствах и ме приеха в Класическата гимназия в София.
Кой е любимият ти детски спомен?
Имам много любими спомени, защото имах прекрасно детство. Един от тях, обаче вече е със сантиментална стойност. Свързан е с дядо ми, който наскоро почина. Когато бях на 7, за пръв път той ме заведе на футболен мач. Бях толкова развълнуван, че на следващия ден се записах да тренирам. Все още следя с интерес този спорт и доста ме вълнува, макар отдавна да приключих с футбола.
Имаш проект, с който искаш да обновиш тенис кортовете, летния театър и другите съоръжения в парка на Софийската семинария. Как се роди цялата идея за това?
Разхождайки се с приятели в парка на Семинарията, ми направи впечатление изоставеният летен театър и занемарените спортни терени. Видях потенциал в тях и така ми хрумна идеята отново да ги възродим.
Ти самият как поддържаш форма?
Ходя на фитнес възможно най-често, тъй като имам много ангажименти, а също така играя тенис.
Много млади и интелигентни хора напускат България, за да търсят реализация навън. Ти защо остана?
Ако ние не се борим за страната ни, кой друг ще го направи? Никой няма да дойде да ни помогне по никакъв начин. В крайна сметка всеки вижда каква е действителността. Тя не е красива, но въпреки това смятам, че това не трябва да ни отказва да се борим за едно по-добро утре. Ако младите хора като мен масово напускат страната ни, какво е бъдещето ни?
Какво най-много харесваш в себе си?
Това, че съм дипломатичен човек и умея да изслушвам хората. Мисля, че имам остър ум и нюх, което ми е помагало много пъти.
А какво не харесваш?
Не харесвам това, че съм много нетърпелив и искам нещата да се случват на момента, но се боря с този мой недостатък. Все пак нетърпеливостта е белег на младостта.
3 неща, които обожаваш да правиш?
Да готвя, да спортувам и да пиша.
Как се зароди любовта ти към писането?
За мен това е много интимно и все още не съм решил дали ще издам някога нещо. Мисля, че е въпрос на усещане, на изразяване на определени чувства.
Какво те вдъхновява?
Животът. Такъв, какъвто е или какъвто искаме да бъде.
Би ли споделил нещо свое?
Грешниците не умират
В мрака светлина се буди,
Телата сплетени - безумно луди...
Мъжът докосва я,
И бавно плъзга своята ръка,
Жена и стон се сливат във река...
Така заедно поели,
По този стръмен склон,
Грешниците онемели,
Пресекли вечен Рубикон...
Не стиховете гръмки,
Ще покажат нам,
Как железните им брънки
Се разтапят в жарък плам...
Не любовните сонети,
Нито тежките куплети,
Дават сила на страстта,
Тази сила дава я
Единствено греха...
Грешниците не умират,
Погледи във тях се взират...
Легендите ги завещават,
Обричат ги и ги спасяват...
Имаш ли жена до себе си?
Не.
А с какво може да те впечатли една жена?
С ум, с дълбока сетивност за света около нея, със своето естествено поведение и непринуденост. Истинската жена, в представите ми, е нежна, любяща, грижовна и умее да създава уют.
Какво мислиш за еманципираните жени?
Харесвам жените със силен характер, които умеят да си отстояват позицията и да си изказват мнението, без да го натрапват. Но смятам, че човек не трябва да изпада в крайности.
С какво може да те отблъсне една жена?
Не харесвам жени, които показват прекалено много плът, прекаляват с грима и имат афинитет към вещите с висока стойност. Вероятно сега това е модерно, но в никакъв случай не е красиво или пък ценно.
Продължи изречението - "Аз съм един мъж, който...
... живее тук и сега, с любопитство очаква бъдещето и вярва в силата на волята си за едно по-добро утре.
Снимки: Славея Йорданова
