Тази седмица имаме много специален гост. Дни след края на едно от най-обсъжданите риалити в България - "Женени от пръв поглед", ни гостува най-скандалният участник - Георги Веселинов. За страните, които не успя да покаже и за другите, които не намери смисъл да представи. За обвиненията, мечтите, бъдещето и жената до себе си. За изкачването на неговия собствен Еверест. За мен е огромно удоволствие да ви представя един достоен мъж и мой любим участник - Георги! Благодаря ти!
Кой е Георги?
Едно момче израснало в крайния квартал, но цял живот гледало в звездите.
Къде израсна и кога?
До 7 годишен съм растял в Толбухин (днешен Добрич), след това във Варна. Кога ли? Когато пред блока беше пълно с деца и ритахме топка на празното пространство, защото да имаш кола беше още лукс, и когато нарязвахме списание Burda, за да си правим фунийки.
Споменът от твоето детство, който никога няма да забравиш?
Летата, които прекарвах на село с баба и дядо. Едно от най-омразните ми неща беше да ходим за дърва в гората – събирахме сухи дървета за печката и докато се приберем, всички бяхме изподрани от шубраците, прималели от глад и жажда. Обаче пък вечерите бяха вълшебни – цялата рода около масата, риба на скара и печени чушки на тенекия. Още усещам миризмата им.
Как се промени оттогава България?
Пред блоковете вече не играят деца, хората изгубиха уважение един към друг и вместо една блага дума да си кажат, те се гледат лошо помежду си и се състезават кой е по-голям тарикат.
От какво се страхуваш?
Страх е силна дума. Притеснявам се от здравословни проблеми, те не питат никого, когато идват. С всичко друго, малко или много, човек може да се справи. Страх ме, че държавицата ни отива по дяволите и че искам да отгледам децата си в една безперспективна страна, каквато е България.
В какво вярваш?
Вярвам в себе си. Колелото на моя прогрес и на моето развитие съм си аз. Дотук, мисля, че добре се справям. Ако за нещо съм съжалявал в този живот е, че съм се доверявал на други хора да свършат моята работа.
За какво се надяваш?
Надявам се да се случи чудото и тази държава да тръгне нагоре. И да сме здрави. За всичко друго смятам да се справя сам.
За какво мечтаеш?
Все още мечтая за своето щастливо семейство. И след като я осъществя тази мечта, почвам да мечтая да променя света. И ако не целия свят, то поне един малък свят – доколкото ми стигнат силиците.
Колко пъти си се влюбвал?
Много! Влюбването е толкова лесно, колкото да откажеш цигарите – Марк Твен го е правил хиляди пъти. А колко пъти съм обичал – обичал съм всяка жена, с което съм успявал да изградя сериозна връзка. Това означава пет пъти.
Повече теб ли са те разочаровали или повече ти си разочаровал?
Никога не съм мислил по този въпрос. Преживях тежко първата си голяма любов и след това може би изградих имунитет. Мисля, че съм разочаровал жени, да, но не смея да казвам доколко. Още никоя не се е самоубила :).
Какви качества трябва да притежава жената до Георги?
То не е математика или физика – да събереш няколко елемента и да се получи. Химия е, но Менделеев няма нищо общо. Със сигурност трябва да е женствена, да е над нещата и да носи добра душа. Не ме интересува дали готви или не, още повече пък мусака :).
Кое е по-важно в една жена - външността или умът?
Ако си говорим за моята жена – и двете са важни. Външността е задължително условие. Съжалявам, но ако няма физическо привличане, не мисля, че може да се говори за връзка. Умът е важен също, не е лошо да има какво да си кажем и на сутринта, особено пък ако ще живеем заедно.
Кои са качествата в теб, които жените все още не са могли да видят?
Мисля, че най-добре биха отговорили жените, с които съм имал сериозна връзка. В момента съм сериозно обвързан и жената до мен ме е видяла в пълния ми спектър. А какво зрителите не успяха да видят от мен – не мисля, че е от голямо значение, така или иначе след кратко време никой няма да се сеща за мен. Може би не видяха моето весело "Аз“ и не видяха, че когато се отдам на една връзка - жената до мен може да затвори очи и да се отпусне, а аз ще се погрижа за всичко останало.
Попитах и жената до мен същия въпрос и тя отговори: "Ами те зрителите нищо не видяха от твоите качества“. А едно старо гадже ми се включи докато вървеше предаването: "В момента гледам един твой телевизионен двойник, който няма нищо общо с теб“.
Разкажи ни за твоята кариера?
По тази тема мога да говоря с часове, но ще се опитам да синтезирам – работата ми е нещо, което ми се отдава, върша я с удоволствие, носи творчеството и свободата, които търся. На всичко отгоре е добре платена и ме освобождава от злободневните мисли за сметки, а това също е голяма свобода. И спя спокойно, защото си плащам всички данъци, а хората са доволни от мен.
Трудно ли постигна всичко?
Трудно е относително понятие. Ключов фактор изигра майка ми, защото когато ми се играеше навън като хлапак, тя ме караше да уча езици и да наблягам на уроците! Към днешна дата това се отплаща много добре. А за самата кариера – да си призная, нещата ми се отдаваха и вървях напред, без да си давам много зор. Прекарвал съм и много безсънни нощи, но не съм го правил преко волята си – напротив, имал съм хъса да докарвам всичко докрай и да правя нещата да работят. И проект след проект днес се чувствам добър с това, с което се занимавам. Също и имах дързостта да тръгна сам по света да се боря за място под слънцето. Това също ми се отплати. Познавам много колеги, които също са изключителни консултанти, но предпочитат сигурността на работното място в голямата фирма, те също се реализират, но по различен начин.
Рядко или често плаче Георги?
Едно време често плачех, но тогава нямах посока и бях още зелен. Днес не плача, освен на мелодраматични филми – разчувствам се на някои сцени и си пускам по някоя сълза.
Много хора те обвиняват за провала на отношенията ви с Гергана. Какво ще им кажеш?
Нямам нужда да им казвам нещо. Ако те искат да има виновен и виждат мен като такъв – аз съм ОК с това. Мнението на тези хора е извън моя свят и не намирам за нужно да хабя време, енергия и емоции, за да го променям. Ако трябва да се търси вина, според мен тя е на специалистите, че ни събраха заедно с Гергана – и двамата не се чувствахме ОК един с друг и трябваше това да свърши по-бързо.
Щастлив ли си сега?
Ще отговоря с една дума – ДА!
Довърши изречението...аз съм Един мъж, който...
... знае от къде идва и накъде отива, знае какво може, но знае и какво не може, ден след ден сбъдва по една своя мечта и рано или късно ще покори своя Еверест.
