Тази седмица няма да ви представя интервю, а една история. Историята на Добромир от Пловдив, който благодарение на своите големи мечти се е превърнал в един от най-уважаваните български стилисти. За дългия път до големия град, трудностите и целите, към които трябва да се стремиш. За това дали е трудно да работиш с някои от най-големите звезди на България и новите творчески предизвикателства. И любимата ми част: ще разберете защо мрази съботите, но обича мечтите си. За мен е голяма чест тази седмица да ви представя Добромир Киряков!
Кой е Добромир?
Всъщност кой съм няма голямо значение… Това знаят близките ми хора. За вас вероятно е по-интересно това, което правя. Затова бих казал, че съм от онези щастливи хора, които са превърнали най-голямата си страст в професия.
Къде израсна и кога?
Аз съм от Пловдив. Там живях докато не завърших училище. Винаги съм обичал града си, но и винаги ми е бил тесен. Просто знаех, че когато завърша гимназия ще замина да уча в София. Спомням си колко важно беше това за мен. Усещах, че животът ми ще тръгне в посоката, която искам от този момент. Затова и положих много усилия. Последната година в училище я посветих на подготовката за кандидатстване в университета. Всяка събота ставах в 5 часа сутринта, за да хвана влака за София, с който пътувах по три часа, за да отида на курс по география, предметът, с който кандидатствах. Привечер хващах влака на обратно и пак три часа път… Мразих съботите си, но обичах мечтите си. Бях дете на прехода. Помня и комунизма и знам колко специални и недостижими ни се виждаха толкова много неща, които днес са базови за всеки от нас, и за които въобще не се замисляме. По някакъв странен начин обичам спомена за онези времена на лишения. Така по-осъзнато днес оценявам това, което имам.
Любимият ти детски спомен?
Любимите ми детски спомени са от къщата на моята баба, при която израснах. Тя беше дизайнер на обувки в един от най-големите заводи по онова време. Впоследствие направи своя малка фирма за производство на обувки. Цехът й беше в двора на къщата ни и аз израснах сред миризма на кожа и лепило. По цял ден се навъртах около хората, които работеха там. Започнах да рисувам и аз модели на обувки и всичките ми тетрадки от училище бяха пълни със скици. Така изкарах и първите си пари. През летата продавах обувки в магазина, който имахме, а допълнително припечелвах и като правех кожени панделки на клипс от обеци като аксесоар към обувките. Баба ми беше моята първа фешън икона. Заради работата си пътуваше в чужбина и още по онова време използваше парфюми на Dior и Chanel, а в гардероба си имаше красиви тоалети.
От какво се страхуваш?
С течение на годините се преборих с много от осъзнатите си страхове. Установих, че ако положа усилие, мога да преодолея почти всичко. Знам, че сам най-лесно контролирам съдбата си и я тласкам в желаната посока. Страховете ми са по-скоро свързани с близките ми хора. За мен е важно те да са добре и в хармония. Аз се оправям добре.
В какво вярваш?
От вече казаното мисля става ясно, че вярвам в себе си. Това ми дава основата, върху която градя живота си, както поискам. Открих простички истини, които при мен действат… Ако формулирам ясна цел и положа усилията, на които съм способен, с положителна нагласа и вяра в себе си, рано или късно нещата се случват. Достатъчно е да сме здрави.
И за какво мечтаеш?
Мечтите винаги са ми звучали като нещо, което по трудно може да имаш, затова предпочитам целите. А те при мен са много и постоянно се променят, в момента, в който някоя вече е постигната.
Защо избра модната журналистика?
Още в първата година в университета съвсем случайно ми предложиха стажантско място в културния отдел на вестник "Стандарт". Беше голямо предизвикателство, защото изведнъж получих възможността да пиша за събития и хора, които ми бяха интересни и, които до този момент наблюдавах само от медиите. Заживях по-интересно от хората около мен. Никога не съм бил профилиран моден журналист. Прекарах в тази професия около 7 години, през които съм интервюирал от премиери до Мис България.
Кой е твоят най-голям учител?
Много хора са оставили следа по пътя ми и вярвам, че още много ще го направят, но не мога да кажа, че има някой, който да нарека свой учител. По-скоро мисля, че съм добър ученик и умея да попивам по малко от всеки, който ме е впечатлил.
Съветът, който никога не си забравил?
Може би година след като започнах да се занимавам с журналистика, по незнайни до ден днешен за мен причини, в един жълт вестник замесиха името ми в някаква измислена история. Тогава баба ми се беше разстроила много, защото не можеше да повярва как някой взима едни имена и съчинява сюжет с тях. Дядо ми обаче, който беше човек, преминал през сериозни житейски изпитания, ми каза - "По добре на хората в устата, от колкото в краката". В годините след това прочетох и чух за себе си още много измислици, но никога повече не се разстроих. Най-лесно се плюе по тези, които се забелязват.
Имаш ли модно гуру?
Винаги съм се възхищавал на стила на Том Форд. До известна степен той е причината да се влюбя в модата. Когато бях на 15 години, ми попадна каталог с една от първите му колекции за Gucci. Толкова се впечатлих от снимките и дрехите, че усетих, че тази емоция е нещо специално за мен. И до днес харесвам дрехите, които прави и начина, по който изглежда.
Най-трудният избор в твоята кариера?
Никога не ми е било трудно да правя избор, по-скоро често е било рисковано. На няколко пъти съм стоял пред дилемата дали да заложа на познатото и спокойното или да рискувам с ново начинание, което да носи много неизвестни. Винаги съм избирал второто, защото смятам, че рискувайки и излизайки от зоната на комфорт, човек трупа нови знания и се развива. Например още в началото на кариерата ми като стилист трябваше на направя такъв избор. Бях работил една година като стажант и външен сътрудник за списание ELLE, което точно се беше появило на пазара и беше първото голямо лицензно издание в България. За мен беше огромна мечта да работя за такъв бранд. След тази първа година ми предложиха да ме назначат като щатен стилист, което до този момент беше моята най-голяма цел. В същия момент обаче получих предложение и от списание "Мода" да им стана моден редактор. Второто издание беше български бранд с малък екип, но бяха готови да ми дадат много по-голяма свобода за работа. Реших да не приема предложението от "ELLE", за което толкова мечтаех, а да рискувам с по-голямото предизвикателство - "Мода". В първия месец от работата ми там рекламните приходи възлизаха на 15 000 лв. Три години работих почти денонощно, отдадох се изцяло на своята кауза да преобразя това издание, създадох си име на добър стилист и като напусках приходите от реклама вече бяха 150 000 лв.
Работил си за редица български знаменитости. С кой ти беше най-трудно и с кой се работи най-лесно?
Благодарение на работата ми в предаването "Модерно" наистина имах възможността да се срещна и работя с голяма част от популярните личности у нас. С някои ми беше лесно и забавно, с други трудно и неприятно, но това е част от професията ми. Не бих се впуснал в разкази за по-капризните, защото е некоректно, но спокойно мога да кажа, че най-приятно ми е да помагам на двете певици, за които работя ексклузивно вече няколко години, а именно Галена и Цвети Янева. С тях съм изградил силна връзка и познавам характерите и вкусовете им и затова ми е лесно.
Как се облича в ежедневието Добромир?
Тишърт, дънки и кецове. Това е любимата ми униформа.
Кое е модерно този сезон?
Ако трябва да съм конкретен като тенденции, бих казал, че този сезон има завръщане на хипи вълната в модата, испанската тема, комбинациите на червено и черно, бляскавите материи. Но ако трябва да съм метафоричен, бих казал, че е модерно да си с ярка индивидуалност.
Наистина ли черното е класика?
Това, че сте решили да ми зададете този въпрос, го доказва.
Какво да очакваме от теб през тази година?
Вярвам, че макар и малко, помагам светът да е по-красив. Надявам се, че това ще продължи и през тази година. Но като оставим шегата на страна, в средата на февруари стартира ново предаване по БТВ, което се казва "Мармалад" и в което ще имам малко участие.
Довърши изречението: Аз съм Един мъж, който…
...живее в мечтите си.
