Тази седмица мой гост в рубриката "Един мъж" е човек, който е юрист по професия и поет по призвание. Живее в "Абсурдни времена” (книга от две части, написана съвместно с поетесата Маргарита Петкова) и определя себе си като мъж на средна възраст, който гледа на живота основно като забавление. В момента завършва работата по следващата си книга със заглавие "В понеделник ще е късно". Този път г-жа Петкова е в ролята на редактор, а издателството отново е "Лъчезар Минчев”.
Писателят Добромир Банев в едно интервю за поезията, хората, вярата и нещата, които ни правят малко по-добри. Заредено с позитивизъм във всяка една дума.
За мен е огромна чест да ви представя един от любимите ми български поети - Добромир Банев - за живота - колкото и абсурден да е той!
Кой е Добромир Банев?
Един мъж на средна възраст. Чувствам се улегнал, но заедно с това продължавам да гледам на живота основно като на забавление.
Къде отрасна? Какво си спомняш от детството - и на какво те научи то?
Роден съм в Ловеч, но от 18-годишен живея в София. Имах едно много нормално детство, изпълнено с игри навън със съседските деца и с четене на приключенски книги вечер. Спомням си вкуса на истинския сметанов сладолед и не мисля, че някога ще го забравя. На какво може да ни научи едно детство? На всякакви неща ни учи времето, споменът за детството може да предизвика единствено носталгия и умиление.
Ти ли избра поезията или тя избра теб?
Вероятно сме се избрали взаимно. Много хора пишат в ранна възраст и това е съвсем естествено. Аз обаче усещах, че винаги ще имам потребност да пиша.
Какво ти даде тя?
Продължава да ми дава досег с неща, "невидими за очите”, тренира собствените ми чувства и емоции, кара ме да се усещам в пълен синхрон както със себе си, така и със света изобщо. Както казвам в едно мое стихотворение: "поезията е за думи танц", а в танца и двамата с нея сме всеотдайни партньори.
Има ли нещо, за което все още не си намерил смелост да пишеш?
Нямам никакви страхове. Смелост в случая не е точната дума. Понякога се изисква по-задълбочено познаване на определена тема, за да се получи красива история, в която читателят да повярва. Не бих писал за нещо, което не разбирам.
Къде е разликата между художествената измама и реалността?
Между кориците на книгата, която четеш. Хубаво е да караш читателите да се идентифицират с твоите лирически герои. Това означава, че добре си вършиш работата.
Как започва да пишеш? Спомняш ли си първото нещо, което написа?
С лист и химикалка (смея се). Бях още твърде малък и първото стихотворение, което написах, беше посветено на Международната асамблея „Знаме на мира”.
Имаш ли любим свой стих?
Не бих казал. По един или друг начин всеки стих ми е скъп, след като съм имал желанието да го напиша.
А любим стих като цяло?
Да. На Емили Дикинсън:
"Плачът е нещо незначително,
въздишката е нещо дребно,
но от товара им натрупан
човек умира – постепенно."
В какво вярваш?
В това, че дълбоко в себе си сме добри и че лошите поводи не са нужни, за да си го напомняме.
За какво мечтаеш?
За нищо. На 45 е несериозно да се мечтае. Въображението ми е достатъчно.
От какво се страхуваш?
В чисто физически смисъл имам ужасен страх от високо, за друго конкретно нещо не се сещам.
С кое свое постижение се гордееш?
С малкото приятелства, които ми останаха. Отгледал съм си ги с годините и се надявам да не ги и тях някоя градушка.
Коя човешка слабост си склонен да прощаваш?
Наивността, стига да не граничи с глупост.
Кога за последно плака?
Преди два месеца, когато почина котаракът ми Игор. За човек не съм плакал отдавна.
Как минава един твой работен ден?
Най-нормално, доколкото за правото мога да се изразя по този начин. Просто работа, която трябва да се свърши.
Ще поздравиш ли читатели на iwoman.bg с един твой стих?
Да, с нещо съвсем кратко:
Какво е нужно? Мъж. Жена. И стих.
Целувки. И мълчание по тема.
Рисунка върху дъжд. Последен щрих.
Любов, която знае да превзема.
Довърши изречението: Аз съм Един мъж, който…
… няма да промени света, но който е уверен, че светът може да бъде по – търпимо място, ако не забравяме да бъдем добри със себе си и останалите живи същества в него.
