Тази седмица разговаряме с Десо от Д2 - защо се раздели с групата, какво се е променило в него и какви са неговите бъдещи професионални планове. Един мъж, който може да ни разкаже много… и то по един леко нестандартен и чисто негов си начин. А някъде между разговора се чуваше любимата ми тяхна песен… Нека просто две следи…
Къде израсна и кога?
Наоколо… В София, но у мен така и не се погуби провинциалното момче. Родителите ми са от Кюстендил, прекарвах дългите летни ваканции там опаковани в безгрижие и простота.
Най-забавният спомен от твоето детство?
Дядо ми бе отделен от нас. Получи работа като адвокат край Дунава, в Силистра. Обичах лекотата, с която работеше и живееше. Бях впечатлен от бохема. Трудно се забравя тясната му квартира отрупана с книги и цели томове енциклопедии в унисон с подмирисаните на дамски парфюм завивки, бутилките избрани вина, обедите, които започваха в 13ч., за да срещнат катаджийската палка в 21ч. За десет години спечели всичките му поверени дела. Беше боготворен. Имаше навика да си идва по два пъти в годината, а първото, което правеше, е да задоволи всеки мой каприз. Така, крачейки към „корекома“, внезапно съм задал резкия въпрос:
Абе деди, тез курварите добри хора ли са?
„ДА“, кимнал той еднозначно и одобрително на 10-годишния хлапак, който пък изпял с лекота едното:
„и аз тъй мисля“.
Изчакал да стигнем крайната си цел и с нетърпение изтърсил:
А бе Десе, къде чу оная думичка?
…и потекла река от откровение…
Какво се промени в България оттогава и кое е нещото, което най-много ти липсва?
Най-големите жертви на прехода са човещината и отношението. Изкопахме им дълбок гроб и да си го кажем… сега сме идеални поп фолк циници. И след като няма да съм жив да видя как България си връща пулса, предпочитам и е въпрос на време да се чупя от тая страна на парадокси.
Най-големият житейски урок за теб е?
Крахът на една любов – болката – границите на личната ти нула – промяната. Точно в тази последователност.
От какво се страхуваш?
Страхувам се за бъдещето на малкото си момиченце. Да бъдеш татко е събирателен образ от контрасти, светлини и сенки, на всичките ти въжделения и страхове.
В какво вярваш?
Че ще остарея някъде край вода.
За какво мечтаеш?
Да бъда по-добра версия на себе си. Винаги е било това. Погубва ме идеята за квадратно съществуване. И на 40 не спирам да изненадвам себе си с изборите, които правя. Добре работя с търпението, опитвам да съпреживявам, като най-прекият път към облагородяването. Уча се да приемам, не да понасям. Хората непрекъснато бъркат двете понятия. Да приемеш живота какъвто е, без да отричаш и отхвърляш, без да слагаш етикети за добро и лошо е голямото, забравено изкуство. Всеки ден кастрирам егото като повод за живот на социалната си маска, крепяща се на чуждото одобрение. Така дяволът изчезва погълнат от онова, което определям като божествено.
Най-голямата лъжа, която си чул за себе си е?
Няколко са, но не ги определям като лъжи, а като чуждо светоусещане: надут, себедостатъчен - самодоволник, недостъпен… Боже.
Най-трудното нещо, пред което си се сблъсквал в професионален план?
Всичко е трудно, преди да стане лесно, бро.
Ти ли избра музиката или музиката избра теб?
Бях 5-годишен, когато татко ми направи първите барабани - огънат шперплат с капаци от тенджери за чинели.
Разкажи ни за началото си с Д2?
То е години отпреди познатата ми история с "Д2“. С Митко направихме първата си група още в 8 клас, година по-късно се запознахме с Дичо.
Моментът, който никога няма да забравиш от времето ти с групата?
Това да се съберем и започна отново с тях след толкова години. Имаше какво да преодоляваме и с какво тепърва да свиквам. Беше навръх Нова година, 2002-ра. И чудото… Помня братството и приятелството с момчетата, трудните периоди, момичетата, любовите.
Защо се раздели с тях?
В един момент нямаше място за моя инструмент в групата.
Любимата ти ваша песен?
"Аз и ти“.
Трудно ли се прави музика в България?
Особено, когато се посвещаваш на онова, което наистина харесваш, а то е толкова далече от нуждите на пазара.
Занимавал си се и с водене на собствено предаване. Как се озова в това амплоа и харесали ти то?
Човече, водех предаване, в което красиви жени се събличаха… според теб дали ми е харесало с оглед на курварската ми закваска и неспираща любов към жените? Те винаги са били основната рецепта за ненадминато щастие и равна по сила болка в тоя свят.
С какво се занимаваш в момента и какви са бъдещите ти професионални планове?
Баща съм на пълен работен ден, когато мога.
Какво мислиш за положението в България и би ли казал нещо на българските политици?
Това сигурно е шега…
Довърши изречението, Аз съм един мъж, който…
... дойде, обича, промени и раздаде, докато не остана нищо само мое. Иска ми се да е така. В крайна сметка даването е най-големият подарък, който може да си направим.
