Тези дни се заговорих с една близка приятелка за джентълменството. И дори от нейните думи останах с впечатлението, че не е твърдо против прочутата женска теза: "Мъжете трябва да са джентълмени, независимо от всичко".
Е, уважаеми жени, не трябва. Казва ви го един мъж. Джентълмен съм с дамите, а с кучките съм каруцар. Всекиму според заслугите.
Между мъжете и жените има някои явни физически различия. Няма сега да ги изброявам, големи момченца и момиченца сте, ако не се сещате кои са, ще подскажа лекинко – тези, с които най-много обичате да си играете. Именно тези различия винаги са ме карали да гледам с крайна насмешка на феминизма като движение. Но от друга страна добре осъзнавам, че точно заради чисто физическите ни различия понятия като "джентълменство” не са изпразнени от съдържание.
И все пак – както доверието, така и джентълменството се заслужават. Аз лично претендирам да съм джентълмен към следните дамски типажи:
1. Дамите, които могат да се засмеят, когато някой им каже на колко години са. И да му го върнат – чантата е стара, ама лачена.
2. Дамите, които не им пука, че са с няколко килца над йога, кросфит и едикоя си там много важна и непрежалима граница. Сладоледът и шоколадът са измислени на този свят, а краката са за да се ходи и тича, не само за да се вдигат.
3. Дамите, които могат да се засмеят, когато някой им каже, че всички пърдим. Защото ако не го правим, чака ни тежко болнично посещение – дай Боже не!
4. Дамите, на които не им пука, че са забравили да си напудрят носа. А това, уважаеми, хич ни най-малко не намалява женския им чар, даже го увеличава.
5. Дамите, които знаят кога глезотията преминава в гнусна лигня. Тази лигня, където шамарът си е направо спасителен пояс.
6. Дамите, които могат да поставят всеки мъж на мястото му само с един поглед. Ама от тези погледи, при които Емо Чолаков веднага ще ви обясни с тракащи зъби кой е най-студеният ден в България.
7. Дамите, които могат да изгледат с теб един мач и да влязат на терена, ако се налага – за любимия отбор. След това и аз ще вляза с тях на най-гнусната разпродажба с най-префинените дантели, от които спазмите в корема ми ще следват през секунда – но няма да повърна.
За такива жени съм готов да съм джентълмен. Защото знам, че мога да им сипя толкова, колкото бих понесъл самият аз и те ще го посрещнат с усмивка. Ще го направят, просто защото си знаят цената и не се продават, а се отдават – ако пожелаят те и само те. А за останалите кифли – чакайте за мармалада!
