Можем да се обзаложим, че Антон Хекимян е безгрешно разпознаваем и като име, и като лице дори и за хора, които нямат телевизор. А с още по-голяма сигурност можем да се обзаложим, че някои от фактите за него и мненията му по определени теми ще ги научите за първи път в това интервю.
Коя е най-голямата похвала, която си получавал от зрител?
Да получиш похвала определено ласкае егото, но по-ценното за мен е, когото почувствам благодарност за това, което сме свършили заедно с колегите. Благодарни са хората, на които сме успели да решим проблем, в който те са били задушени от хаоса в администрацията или понякога от бездушието на институциите. Когато помогнеш на дете да продължи борбата за живота си или на измамен да направи още една крачка към справедливостта. Тогава не очакваш нито похвала, нито признание, но чувството за вътрешна удовлетвореност и преодоляна неправда е безценно. И задължава. Истинска радост ми доставя и когато хората, които ме спират на пътя, казват ми, че ценят липсата ми на политическо пристрастие. Всеки ден в студиото има политици, които знаят, че няма да им бъдат спестени въпроси, независимо дали са във властта и от коя политическа сила са. Това е една от извоюваните ми битки и в личен план и за професията – да си журналист означава да си максимално и равно отдалечен от пристрастия и политически влияния.
Какво смяташ, че зрителите не могат да оценят по отношение на труда и професията ти?
Няма нужда зрителите да знаят за моите жертви. Те не са длъжни да оценяват моите усилия по трудния път да убедя човек, който не иска да говори или да дойде в студиото, да описвам тонове заснет видеоматериал, да се подготвям по специфична тема или да монтирам посред нощ. За мен емоцията и допълнителната енергия, които влагам в ефира, могат да направят предаването по-добро. Защото дори по време на живия ефир с колегите трябва да взимаме в движение решения за още десетки неща. Ефирът никога не е това, което подготвяме от предишния ден и нощ. Променяме модули на момента – от решението да разместим сценарно, нещо в хода на предаването, да поканим нов гост по актуална тема от последните часове през нощта, да се обадим по време на рекламите на друг, който искаме да се включи извънредно в ефир. Това понякога са най-екстремните моменти, които може би звучат интересно, но истината е, че са почти инфарктни. И това е сутрешната ми доза адреналин, която не може да се за измери дори с 10 дози кафе.
Имаш ли ритуали, преди да излезеш пред камера?
Суеверен съм, но не за ефир. С изпълнителния продуцент на предаването Искра Владимирова от години имаме ритуал. Когато тя вече е в апаратната ми казва "Добро утро" и реплика, която тя знае, че чакам да чуя: "Спрях до теб". Когато моята и нейната кола са спрени една до друга, тогава и ефирът е подреден. Моят личен ритуал е да поздравя колегите, да си кажем добри думи, понякога виц, да се посмеем, колкото и да е трудно понякога преди 6:30 сутринта.
За какво ти остава най-малко време?
Нямам време да прочета книгите, които съм си приготвил на нощното шкафче. Иска ми се да имам и време да снимам вдъхновяващите истории, които ни заобикалят, но малко хора имат очи да ги видят. И за още едно нещо не ми стига времето – да си подредя гаража.
Най-глуповатият въпрос, който си задавал на гост?
За разлика от общоприетото клише, че няма глупави въпроси, а има глупави отговори – аз мисля, че има и глупави въпроси. И все пак, по-добре е да има въпроси, които да получат отговор и ситуацията да стане по-ясна, отколкото зрителят да продължава да се лута. Лично за себе си знам, че ако съм задал нещо неекспертно, то най-вероятно е било на тема спорт.
Научете ТУК кой е най-мъдрият сред гостите в предаването, с когото си разговарял
