14-ти февруари е тъпа измислица, в която трябва да празнуваш любовта, понеже някъде така е казано.
14-ти февруари е световен маркетинг, за който търговията потрива ръце, а ти покупко-продаваш точно така, както правиш на Коледа.
14-ти февруари е фалш до мозъка на костите и изкуствен като плюша, натъпкан в шибаното плюшено мече.
14-ти февруари е романтиката на ваучер за СПА и онази екскурзия в Италия, където "много ми хареса сладоледа" и спагетите.
14-ти февруари е протоколът, който спазваш като добър чиновник в интимните отношения.
14-ти февруари е еснафската периферия на чувствата, понеже всяка дълбочина е рискована, а ти обичаш да празнуваш безопасно.
14-ти февруари е броячът на навъртяните "години заедно", понеже ти си вече в "сериозна връзка" и "трябва да градим заедно бъдещето".
14-ти февруари е влюбен поглед от реклама, в която трябва да си купиш нещо. Купи си го – недей да закъсняваш.
14-ти февруари е институцията на любовта, защото проумяваш света единствено през официози.
14-ти февруари е пластмасовото утешение на улегналите, че има спокойни пристанища в бурите.
14-ти февруари е цитат от Елиф Шафак, който всъщност е на Куелю, но е зает от Букай, а ти си го чел в групата "Любовни статуси".
14-ти февруари е да ядеш, молиш и обичаш, без да правиш разликата между трите, щото са почнали много да си приличат.
14-ти февруари е перверзия, маскирана като нормалност; обществен калъп и миризлив чорап, в който да се напъхаш и да се сгушиш удобно.
14-ти февруари е причината, заради която трябва да си поискаш ТЕЛК за естетически увреждания.
14-ти февруари е мостът на влюбените, по който минаваш понеже те е шубе да тръгнеш по неотъпкани пътеки.
14-ти февруари е всичко онова, което любовта не е.
А какво е тя?
Щом питаш, по-добре празнувай.
Автор: Крум Пеев
