"Мечти"
В такава утрин искам двама
в полята росни да вървим
сами в покой невъзмутим,
където никого да няма.
В очите ти добри, смирени
да се оглеждат небеса,
да вплитам в твоята коса
родики, макове червени.
С ръка обгърнал твойто рамо,
да ти разказвам за скръбта,
родена в мен от обичта,
от обичта към тебе само.
О, тая мъка с неизбежност
в гърдите ми тежи, расте...
И нося в тях към теб, дете
и обич, и сурова нежност!