"Тайна"
И облак сивкав като миша дупка
пак погледа ми приютява тихо
от моята длан- разчупена черупка-
изтича въздух снежнобял и стихов.
Във чашите на моите зеници
се плисва нещо чуждо, непознато
и сиви, като мен тъжни птици,
пробождат ме с върха своито ято.
Но моят стих, от зима неизпръхнал,
ще метне на гърба ми свойто лято
и аз стихотворение ще стана,
от никого нечуто, неизпято.
Тогава ще се вмъкна във пиеса
на някоя от сцените, сияйна,
ще бъда най-безавторна, щастлива
ще бъда просто малка тайна.
Петя Дубарова
