"Пролет в планината"
Ледът в тръбите се размръзва,
Навън чешмата пръска пак.
Бруррум! – по покрива се плъзва,
Огромна плоча мокър сняг.
Топят се белите камили,
прокапва тъмната ела.
(И ето где в снега се крили
загубените очила!)
И как е свежо! Порцеланът
на изолатора блести
и сякаш сам блестиш, обхванат
от свежи мисли и мечти.
Какво му трябва на човека?
Едно приятелство добро,
една шишарка сред пътека,
един бял лист, едно перо.
една случайна песен птича,
един нелош човешки път…
Бруррум! – как весело се свлича
по ламарината снегът!
Валери Петров
