"Една солена дупка"
Една солена дупка като кратер
погълва много блясък на звезди.
И вятърни истории моят вятър
остави и и луд като преди,
към моя дом подгонва нещо свое,
препъва се във пейките безброй
и скрива се от зениците мои.
Дали когато тръгна си оттука,
ще дойде чужди вятър да пирува —
да пие блясък, жаден като щука,
край дупката солена да лудува,
когато до прашинка я ограби,
във пясъка солен да я удави,
да литне и на чист да се преструва!
А може би морето ще я пази,
не ще заспи, за да я пази…
