Петльовден е народен празник за здраве и плодовитост на мъжките рожби. Петльовден също е посветен за предпазване на децата от болести. Този обичай е езически и има няколко версии за произхода му. Според някои по традиция се коли петле или ярка в зависимост от това, момче или момиче има в къщата.
Работата през деня е забранена, защото се вярва, че денят е черен и ще се зачерни къщата. Не се правят нито годежи, нито сватби и всякакви подобни тържества. Чества се в Източна България – от Добруджа до най-южните райони на България. Празникът на мъжките рожби води началото си от времето на турското робство, когато с кръв от петли българските семейства белязвали портите си, за да заблудят властите, че от техните къщи вече са взети момчета за еничари. Обичаят е свързан с отвличането на деца еничари от кърджалиите. Те минавали от къща на къща и принуждавали бащите или да дадат синовете си, или да ги убият собственоръчно.
Вижте още: Легендата за Петльовден
Според някои хипотези жертвоприношението се прави за здраве. Петелът се коли от момче на колко 15-годишна възраст. Той се нарича наричано петелар и е прието, че с кръвта на закланата птица по челата на момчетата се прави кръстен знак, за да бъдат живи и здрави. Главата на птицата се оставя на портата, а перата се запазват и използват при болести на децата. Закланият петел се сготвя и от него трябва да се раздаде на съседи за здравето на момчетата. Колоритни и изпълнени със символика, обичайните практики на Петльовден напомнят някои от задължителните моменти на Бабинден. Например посещението при бабата-акушерка, която е помагала при раждането на децата.
Почти навсякъде се прави и обща трапеза в дома на бабата, съпроводена с веселие и прилична доза (неприличен) хумор. За разлика от Бабинден, когато жените носят празничните си носии, на Петльовден всички са в булчинско облекло, включително и бабата. Закичени са с пера от опашката на петел. А бабата окичват и с къдели вълна, нанизи от пуканки и червени чушки – все знаци на плодородието. Тя кади трапезата и благославя жените. Всичко това е абсолютно повторение на Бабинден (21 януари). В наши дни празникът съществува само като възстановка в селата, в които някога е бил част от традиционния календар. И като още един повод да се спази най-приятната част от традицията – празничното веселие, невероятните емоции и незабравимите спомени.
Вижте още: Рецепти за трапезата на Петльовден
Във варненското село Голица е вдигнат единственият в страната монумент на петела. Предание разказва, че смела жена от селото мами турците, които събират момченца за еничари, като имитира с кръвта на петел, че сама е заклала чедото си, скрито предната нощ далеч от селото. Оттогава този ден се отбелязва като празник на мъжката рожба и на мъжкото начало на българския род. Така петелът става символ на традицията. В някои от селата в този край дори разхождат пернатото по улицата преди да му клъцнат главата, а после, заедно с пита с мед, раздават от свареното месо на съседите.
