Бог извикал всички хора и на всеки човек връчил кръст, който той трябва да носи до последния си дъх. Посочил им пътя на живота и благословил да вървят напред по него. Всеки нарамил кръста си на гръб, и въздишайки, потеглил напред. Както се движили вкупом, изведнъж хората се озовали пред малка, но дълбока пропаст. Всеки от пътуващите свалил кръста си и го положил така, че долният край да опира до близката страна, а горният – до другата страна на бездната. После преминавал по него като по мост и след като стъпил отсреща, го сложил отново на гърба си и така продължил напред.
Вижте още: Много мъдра притча за това как виждаме света според това, което носим в душата си
Един обаче останал на стария бряг и така отпаднал от другите. Всъщност той бил този, който, веднага след като сложил кръста на гърба си, решил не след дълго да го свали, защото му се сторил твърде тежък. Отрязал го от единия край и отново продължил. Когато стигнал до пропастта, го свалил и искал да премине по него като другите, но за негова изненада се оказало, че е кръстът му е твърде къс и не достига до другия край. Не успял да премине, защото възроптал против Бога за тежестта на отредения му кръст, изпаднал в недоволство против Неговата воля в своя личен живот.
