Разболяла се дъщерята на един цар. Събрал той докторите от цялото царство да я лекуват, но никой не успял да й помогне. Царят обявил, че дава голяма награда на онзи, който излекува болното момиче.
Най-накрая се появил един селянин и заявил на царя, че той може да излекува дъщеря му. Царят го запитал:
– Как така се наемаш да излекуваш дъщеря ми, като не си доктор?
– Аз съм билкар и с билки лекувам! – отговорил селянинът.
Почнал той да лекува болното момиче и за три месеца то оздравяло. За благодарност, царят предложил на билкаря голяма награда – злато, но той отказал да го вземе. Помолил царят да го назначи на служба при него, да го направи данъчен бирник и да събира данък от всички мъже, които в къщи са командвани от жените си, а събраните данъци да останат за него.
Царят се съгласил, но му предложил да си вземе и наградата, защото от такъв данък печалба няма да има. Селянинът настоял на своето предложение.
Тогава царят издал заповед и назначил билкаря за бирник. Тръгнал той от село на село, от град на град, да събира данък от мъжете, дето се страхували от жените си.
След една година бирникът-билкар се върнал и царят го попитал:
– Е, как е, можа ли да вземеш някой и друг грош?
Билкарят се провикнал високо:
– Събрах, как да не събрах! Ама искам да ти кажа, че намерих едно чудно момиче за теб – само да го видиш каква е хубост!
Царят, като го чул, се навел до ухото му и тихичко рекъл:
– Хубаво си направил, ама само че говори по-тихо, да не чуе жената, че после не знам какво ще стане!
Тогава билкарят му рекъл:
– Щом и тебе те е страх от жена ти – плащай и ти данък, царю честити!
Нямало как – и царят платил данъка си, само че по царски.
