Жена стои на сцената пред публика от 100 души и се изповядва в микрофона:
"Преди година излязох в пенсия и животът ми спря. Не бях свикнала да бъда без работа и колеги – това беше смисълът на живота ми, не знаех как иначе да живея. Изплаших се и се изгубих. Престанах да се грижа за себе си. Наскоро се качих на кантара и се уплаших – само преди година тежах с 15 килограма по-малко! Ад е, когато си мислиш, че пред теб вече няма нищо. Аз обаче се каня да започна да живея, да мечтая и да си правя планове! Ето съвета ми към вас – не излизайте в пенсия!"
Мислите, че пенсията е въпрос на възраст? Не. Това е състояние на духа. Мислите, че "старите младежи" са герои от научната фантастика? Уви, не. Спомнете си стъкления поглед и неугледния вид на някои хора, които са млади само на години. Те вече нищо не искат, примирили са се с рутината.
Една жена предлага на приятелката си: „Да идем да танцуваме, да идем на фитнес, да идем да пътуваме!". А на втората наистина й се искат промени, да усети пулса на живота, но нещо ѝ пречи да се помръдне от мъртвата си точка и затова за всички предложения има само един отговор: "Не, благодаря". Именно на такива "млади хора" често им казват: "Ама че си пенсия!". Това клеймо им е жигосано на челото.
А какво да кажем за хората над 60-годишна възраст? Щом се пенсионират, сякаш върху тях внезапно пада плоча с тежест един тон и те веднага се превъплъщават в нова роля. Като добри актьори от драматични театри вземат в ръка бастунчето, превиват се и започват да мърморят срещу живота. Направо плачат за "Оскар" за най-добра драматична роля.
