Един сляп мъж седял на стъпалата пред една сграда с метална кутия пред себе си и табела, на която пишело: „Моля помогнете! Аз съм сляп.” В кутията имало само няколко монети...
По улицата минала жена, извадила няколко монети от джоба си и ги пуснала в кутията. След това взела табелата, завъртяла я наобратно, написала няколко думи и продължила по пътя си. Много скоро кутията започнала да се пълни с монети. Все повече хора започнали да оставят пари на слепия мъж.
Вижте още: Притча за онова, което никога не трябва да отказваме
Вечерта жената, която сменила табелата, се върнала, за да види как вървят нещата. Мъжът я разпознал по стъпките и я попитал:
- Нали Вие сте жената, която тази сутрин смени моята табела? Какво написахте?
- Написах това, което и Вие бяхте написали, но с различни думи. - отвърнала жената.
Надписът на табелата гласял:
„Днес е прекрасен ден, но аз не мога да го видя.”
Думи, които ни карат да се замислим и да оценим даровете, които имаме в живота си и които често приемаме за даденост.
