Всяка година това място се покрива с тънък слой вода, който го превръща в най-голямото естествено огледало на Земята. Създава се илюзия, че всичко се слива и човек в един момент си мисли, че се разхожда в облаците.
Климатът в околността е с доста приятни дневни стойности, които са между 13 и 21 градуса. Нощите обаче са много студени, през цялата година, като температурата пада до -9 градуса. Валежите тук са най-интензивни през януари, когато цялата повърхност се покрива с вода, но през останалото време, дори в дъждовния сезон, има по-малко от пет дни в месеца, когато вали.
Салар де Уюни е много важно място за Боливия, с оглед на залежите от сол и на огромните количества литий, които се съдържат в тях. Страната разполага с 43% от световния резерв от литий, който намира приложение в много сфери на човешката дейност, но най-вече в производството на батерии. Предвид гигантските залежи на сол, Боливия добива годишно под 25 000 т. от тях.
Солената повърхност на Салар се използва от астронавтите за калибриране и тестване на сателитни системи в орбита. Тя е перфектна за тази цел, защото е огромна, стабилна и притежава много добри отразяващи способности. Периодът, когато тук не вали е от април до ноември, което също има значение, защото небето е ясно, а въздухът е сух и чист, поради преустановяване на добивните дейности. Всички тези фактори, както и минималната денивелация, превръщат Салар в много по-добра точка за калибриране, отколкото повърхността на океана.
Една от най-популярните забележителности тук е гробището за влакове. Намира се на 3км. от Уюни, а връзката се осъществява посредством стар релсов път. В миналото градът е служил като снабдителен център за влаковете, които са превозвали минерали до пристанищата на Тихия океан. Трасето е изградено от британски инженери, които са пристигнали към края на 19-ти век и създали много голяма общност в Уюни. Те изградили линията в периода от 1888г. до 1892г., а проектът бил подкрепен от тогавашния президент на Боливия, който вярвал, че страната ще процъфтява с помощта на добре изградена транспортна система. Плановете му често се саботирали от местните индиански племена, които съзирали вмешателство в начина им на живот. Транспортната система се използвала предимно от минните компании, но през 1940-та индустрията се срива, като една от причините е изчерпването на минералните запаси. Влаковете били изоставени, а днес се споменават идеи за създаването на музей.
Около Салар де Уюни има изградени хотели от сол, където туристите могат да се настанят. Един от тях се нарича "Дворец от сол" и е изграден от 1 млн. блокчета, всяко с дебелина от 35 см. Хотелът е организиран с голямо лоби, бар, ресторант, спа и 16 стаи, които разполагат със санитарни помещения, изградени като иглу с куполообразен покрив. Всичко тук е направено от сол, като изключение са само тоалетните, осветлението и билярдните маси. Спа процедурите включват сауна, парна баня и соленоводен басейн. Игрището за голф е с девет дупки, отворено е от май до ноември и предлага уникален терен от сол. Днес хотелът отговаря на всички санитарни изисквания на властите, тъй като в началото на 90-те също е имало опити за експлоатиране на подобни постройки, но те не отговаряли на тези условия.
