Планетата ни крие толкова много потайности, ето и пет от тях.
Бермудският триъгълник
Въпросите около тази странна част от океана, където потъват безследно цели кораби, разбиват се самолети и изчезват хора, все още са повече отколкото отговорите. Този триъгълник е географска зона в Атлантическия океан, описвана от мислени прави свързващи Флорида, Бермудските острови и Пуерто Рико. Има многобройни предположения обясняващи мистериозните случаи, като границата варира от съвсем естествени причини и природни явления, до отвличания от НЛО. Една от най-правдоподобните хипотези е на австралийски учени, според които изчезването на плавателни съдове и самолети се дължи на големите количества метан в недрата на Атлантическия океан. В района на Бермудския триъгълник има изригвания на метан от пукнатините на океанското дъно, който е лесно запалим и е една основателна причина за появата на миражите. Освен това причинява сериозни щети при попадане в самолетните двигатели, а при експлозия може спокойно да преобърне голям кораб.
Сокотра, Йемен
Сокотра представлява малък архипелаг от четири острова в Индийския океан, които са част от Република Йемен. Най-големият остров, казващ се също Сокотра, заема 95% от цялата площ на архипелага. Цялата островна група е с дължина от 132 км. и широчина от почти 50 км. Независимо от това, че островите се обитават от около 43 000 души, от географска гледна точка те са много изолирани, а климатичните условия определено са сурови (екстремна суша и много високи температури). Въпреки това, по време на процеса на изучаване се установява, че по-голямата част от растенията тук са уникални и не се срещат никъде другаде на нашата планета. Освен това, пейзажите, които те предоставят изглеждат така, сякаш не принадлежат на Земята. Поради уникалните растителни и животински видове, от 2008г. архипелагът е част от природното световно и културно наследство на ЮНЕСКО.
Планина Рорайма
Рорайма е планина, която се намира на границата между Бразилия, Венецуела и Гвиана, като по-голямата част от площта й е на територията на Венецуела. Тя се явява и най-високата точка на Гвиана. Тази планина се счита за една от най-старите геоложки формации на Земята. Интересна особеност е, че върха й почти винаги се извисява над облаците около нея, а много от растителните видове се срещат само на нейната територия.
Рио Тинто, Андалусия, Испания
Рио Тинто е река в югозападната част на Испания, извираща от планината Сиера Морена в Андалусия. Тя представлява интерес за учените поради факта, че във водите й живеят и се размножават специфичен вид бактерии. Интересното е, че те оцеляват в среда, която според изследователите не е подходяща за развиване на живи организми в нея, тъй като киселинното й съдържание е много високо. По скалите на реката се съдържа желязо, върху което се развиват тези бактерии и предизвикват червения цвят на водите на Рио Тинто. Друг много интересен факт тук е, че учени от НАСА са сравнили химичния състав на водите на реката с този на специфичен вид скали от планетата Марс и са установили сходни концентрации на желязо. Те предполагат още, че тези бактерии се развиват в киселинна среда, която съществува и на други места в Слънчевата система, където има вода в течно състояние.
Сухото езеро в Долината на смъртта, Калифорния
Сухото езеро известно с името си "Състезателната писта" е едно от причудливите места в САЩ и дори на цялата ни планета. То се слави с "плаващите" по повърхността му камъни, които оставят диря след себе си. Територията му е част от Национален парк "Долината на смъртта" в Калифорния. Плаващите камъни тук са своеобразен геоложки феномен. Големините им са различни, а теглото им варира от неколкостотин грама до неколкостотин килограма, но по-интересното е, че те се движат по повърхността на сухото езеро без намесата на човек или животно. Тези интересни природни творения се изучават още от началото на миналия век, но все още никой не ги е видял да се движат. Следователно няма и логично обяснение за това явление, а още по-странното е, че те се движат само веднъж на 2-3 години, а следите им остават непокътнати за период от няколко години. Според предположения на учените, виновникът за движението им са силните зимни ветрове. Когато през зимата падне известно количество валеж, силните ветрове образуват малки вълни, които постепенно замръзват на пластове и създават идеални условия за придвижването на камъните, а пък земята отдолу не замръзва, а остава в състояние на кал и така те оставят следите си.
