Учени заявиха, че са открили начин да използват сканиране на мозъка и моделиране на изкуствен интелект, за да запишат "същността" на това, което хората мислят, което беше описано като стъпка към четенето на мисли.
Макар че основната цел на езиковия декодер е да помогне на хора, които са загубили способността си да общуват, американските учени признаха, че технологията повдига въпроси за "неприкосновеността на личния живот", предаде АФП.
Археозолози намериха статуя на Буда в Египет
За да успокоят тези опасения, те проведоха тестове, които показаха, че техният декодер не може да бъде използван от лица, които не са позволили той да бъде обучен на мозъчната им дейност в продължение на дълги часове в скенер за функционален магнитен резонанс (фМР).
Предишни изследвания показаха, че мозъчен имплант може да даде възможност на хора, които вече не могат да говорят или пишат, да изписват думи или дори изречения. Тези "мозъчно-компютърни интерфейси" се фокусират върху частта от мозъка, която контролира устата, когато тя се опитва да образува думи.
Александър Хът, невролог от Тексаския университет в Остин и съавтор на новото изследване, заяви, че езиковият декодер на неговия екип "работи на съвсем различно ниво".
"Нашата система работи на нивото на идеите, на семантиката, на смисъла", каза Хът на онлайн пресконференция.
Това е първата система, която може да реконструира непрекъснат език без инвазивен мозъчен имплант, според проучването в списание Nature Neuroscience.
За целите на изследването трима души прекарват общо 16 часа в апарат за ядрено-магнитен резонанс, слушайки устни разкази, предимно подкастове като "Модерна любов" на "Ню Йорк Таймс". Това позволило на изследователите да определят как думите, фразите и значенията предизвикват реакции в областите на мозъка, известни с обработката на езика. Те подават тези данни към езиков модел на невронна мрежа, който използва GPT-1 - предшественик на технологията за изкуствен интелект, която по-късно се използва в изключително популярния ChatGPT. Моделът е обучен да прогнозира как мозъкът на всеки човек ще реагира на възприетата реч, след което стеснява възможностите, докато намери най-близкия отговор.
За да се провери точността на модела, всеки участник изслушал нова история в машината за ядрено-магнитен резонанс. Главният автор на изследването Джери Танг заяви, че декодерът може да "възстанови същността на това, което потребителят е чул". Например, когато участникът е чул фразата "Още нямам шофьорска книжка", моделът е върнал думите "Още дори не е започнала да се учи да шофира".
Декодерът се затруднил с лични местоимения като "аз" или "тя", признават изследователите.
Но дори когато участниците измисляли свои собствени истории - или гледали неми филми - декодерът все пак успявал да схване "същността", казват те.
Това показва, че "ние декодираме нещо, което е по-дълбоко от езика, и след това го превръщаме в език", казва Хът.
Тъй като сканирането с ядрено-магнитен резонанс е твърде бавно, за да улови отделни думи, то събира "смесица, агломерация от информация в продължение на няколко секунди", каза Хът. "Така че можем да видим как се развива идеята, въпреки че точните думи се губят."
Давид Родригес-Ариас Вайлен, професор по биоетика в испанския университет в Гранада, който не е участвал в изследването, заяви, че то надхвърля постигнатото от предишни мозъчно-компютърни интерфейси. Това ни доближава до бъдещето, в което машините "ще могат да четат и да преписват мисли", каза той, като предупреди, че това може да се случи против волята на хората, например когато те спят.
Изследователите са предвидили подобни опасения. Те провеждат тестове, които показват, че декодерът не работи върху човек, ако не е бил вече обучен на неговата собствена специфична мозъчна дейност. Тримата участници също така са успели лесно да осуетят дешифратора. Докато слушали един от подкастовете, потребителите трябвало да броят до седем, да назоват и да си представят животни или да разкажат различна история в ума си. Всички тези тактики "саботирали" декодера, твърдят изследователите.
По-нататък екипът се надява да ускори процеса, за да може да декодира мозъчните сканирания в реално време.
Те също така призоваха за правила за защита на личния живот на психично болните.
"Досега нашият ум е бил пазител на личния ни живот", каза биоетикът Родригес-Ариас Вайлен. "Това откритие може да бъде първата стъпка към компрометиране на тази свобода в бъдеще".
