В есента винаги има нещо приказно, и топло, и магично, и магнетично... В жълтите листа, изпопадали навън, разстлани по улиците като шарено килимче под краката ти. В това да се оглеждаш и да събираш кестени, защото всяко кестенче носело късмет.
В късния съботен следобед с аромат на ванилия и горещ шоколад, разнасящ се от кухнята и вкус на прясно изпечени мъфини.
В това да можеш да се увиеш в мекото одеяло и да си направиш филмов маратон с любимите ти комедии. Или да се насладиш на тишината, наблюдавайки капките дъжд, стичащи се по прозореца, докато стоиш в тъмното с изгасени светлини. Или да усилиш музиката в слушалките, докато се разхождаш навън, шляпайки из локвите и да си припяваш, без да усещаш и без да ти пука какво ще си помислят другите за теб.
Да се разхождаш без път и без посока по запустелите улички, просто защото обичаш дъжда... Или в някой топъл есенен ден да се усмихнеш на непознат в парка, просто ей така - защото усмивките са заразни и ще получиш в замяна по една безплатна.
Защото есента не се нуждае от описание, тя е усещане... за мирис, за спомени, за топлина и уют. За това да дочетеш любимата си книга, която си започнала и така не си довършила. Да се отдадеш на миг от забрава, разлиствайки прашните страници.
Да забавиш мислено стрелките на часовника и да живееш в момента. Да помечтаеш за бъдещето или да се впуснеш в спомените на миналото. Да поседиш на балкона, оставяйки хладния есенен вятър да развява косите ти, докато отпиваш глътка от ароматното кафе и просто да се насладиш на момента.
Защото есента не е просто един сезон или начална дата в календара, тя е безвремие. Като овехтял лист, който намираш, но ти е жал да изхвърлиш, защото ти навява много спомени. От някой любовен стих, надраскан набързо, рецепта за любимия пай или пък телефонния номер на онзи симпатяга, на когото така и не събра смелост да се обадиш.
Защото есента може да се опише и само в един късен съботен следобед с аромат на ванилия и горещ шоколад. И това е напълно достатъчно.
