Днес ви представяме част от лекция на Петър Дънов за животните.
Кучето се опитва да говори – казва Учителя, – но лае; волът се опитва да говори, но мучи. Материята, от която са създадени животните, им пречи да говорят. Всички домашни животни са доброволни ученици и помагачи на хората – това са души, които влизат в съюз с хората, за да им помогнат в самотата и в трудностите.
Вижте още: 9 черти, които наследяваме само от единия родител
Не смятайте, че мислите на животните са много слаби – те са много опасни за света. Някой път едно животно е много весело и радостно, защото Божественото е в него. Някой път лицето на човека отвън е благородно, благовидно – а астралното, вътрешното му лице е на вълк. Във всяко животно има по една човешка душа, на която е определено да живее само известно време там. Няма право продължително – но известно време има право да влиза там.
Животните са човешки души, изостанали в своето развитие: покривали са се, ходили са – казва Учителя – на рандеву и са закъснели. Ако вие затворите една свиня в кочина и ред години я храните по всички правила на науката, ще имате само една много цивилизована свиня, но тя ще си остане свиня. Ще обясня. Това, което трябва да се обясни, то е нещо отвътре: в ума, в съзнанието – и затова е казано:
Казвате: „Господ ще ни промени!“. Ще те промени Господ, ако ти се промениш – защото Той вече ти е дал ум, сърце и воля, и всичко, което ти е необходимо.
Вижте още: Притча за майката, която съсипала сина си с грижа
Ако човек е без правилна мисъл, той е животно. Човек мисли – животните чувстват. Животните са будни за много дребни работи, но те не се интересуват за причините и последствията. В животните липсва палецът – Висшата разумност. И Учителя казва: Половината от енергията на човека е вложена в палеца.
Всички хора са минали през животинското царство. Дали го приемат, или не – това е друг въпрос. Ние, културните хора, мислим, че животните са наши роби. Ако ние сме господари на света, тогава нека да заповядваме на болестите, на земетресенията, а не на животните
