На този ден, 29 август, отбелязваме Обсечене или Секновение. Според народните поверия "денят и нощта се стигат", т.е. стават равни по времетраене.
Православната църква свързва празника с отсичането на главата на св. Йоан Кръстител и носи още названията: “Обсечение”, “Св. Йоан с отсечена глава”, “Църн св. Йоан”. В житието на светеца е упоменато, че св. Йоан Кръстител е обезглавен по желание на царица Иродиада, която встъпвайки в брак с брата на мъжа си, е порицана от Йоан Предтеча. Учениците погребват тялото му, а главата остава като реликва. Константин Велики я премества в град Емеса. По-късно е последователно пренасяна в Халкидон, Цариград и Комана. Празникът се нарича и Иван-Коприван, защото според легендата отрязаната глава на светеца била хвърлена в копривата.
На същия ден в България се празнува и християнският празник Св. Седмочисленици - Климент, Наум, Сава, Горазд и Ангеларий, и Светите братя Кирил и Методий.
Вижте още: 6 психологически трика как да прочетете мислите на човека срещу вас
Поверия за Секновение
Празникът Секновение се счита за край на лятото. Той изцяло носи белезите на преходен период - между лятото и есента и поради това в народната представа е изключително опасен.
Обредността на Секновение е представена от ред забрани. По аналогия с пролятата кръв на светеца е забранена консумацията на червено вино и червени плодове.
На Секновение водата и времето започват да застудяват, затова никой не бива да се къпе в реките; ако наруши забраната, ще се пресече.
Вижте още: Учени откриха кое е най-горещото място във Вселената
Смята се за “лош ден” (“тежък празник”), по време на който не трябва да се работи и да не се започва нищо ново. Някъде през нощта палят огньове за предпазване от злите сили. Стопаните събират диви плодове (дренки, киселици) за зимнина, иначе не се работи.
Вярва се, че на този ден змиите и гущерите се прибират в своите леговища. Скриват се и демоните на природата - самодивите.
Източник: БГНЕС
