"Ала тя знаеше колко крехка е човешката душа и колко силен водач е тялото, затова не можеше да съди, когато
хората се допираха, срещнати от искрата, която ги тласкаше един към друг. Та нали в това бе силата на любовта: да събира разлъчените от слънцето лъчи, да ги води в огнището, от което се ражда животът. Затова вместо да ги упреква, щеше да ги благослови."
"Глина", Виктория Бешлийска