Всяка година Благовещение се чества на 25 март. В различните краища на страната празникът е известен и под наименованията “Благовец” или “половин Великден“.
Макар празникът да съвпада с Великденския пост, на трапезата обикновено се слагат ястия с риба. Вярва се, че човек трябва да е много сит и доволен, за да му бъде цялата година такава.
Националният етнографски музей организира работилница за великденски яйца
Какво отбелязваме на Благовещение?
На 25 март Архангел Гавраил пристигнал при Дева Мария с благата вест, че тя ще зачене непорочна рожба от Божия дух и именно нейният син ще се превърне в Спасител.
Какви са традициите и обичаите, свързани с Благовещение?
Традицията повелява на трапезата да се сервира риба. Може да е рибник, рибена чорба или друго. Питката е част от традициите, спазвани на Благовещение. Тя се маже с мед и се раздава на съседите.
Не е желателно на този ден да се спи до късно, защото ако кукувица те закука в леглото, може да се разболееш.
Тъй като Благовещение в България съвпада с идването на пролетта, от край време е прието на този празник да се похапва нещо зелено – спанак, лапат, коприва или друго.
Има поверие, което гласи, че всяка рана зараства много по-бързо на Благовещение. Това е и причината на този ден да се пробиват ушите на малките момиченца.
Вярва се, че ако на Благовещение се посади дръвче, то ще е отрупано със сладки плодове. Домакините задължително стават рано и премитат дворове и къщи. Така те се предпазват от змийско ухапване през лятото.
