Още в ранна възраст Джейън Ардей е диагностициран със разтройство от аутистичния спектър и общо забавяне на развитието. До 11-годишна възраст той не може да говори, а след 18 се научава да пише и чете.
Неговата майка играе ключова роля в развитието му. Въпреки всички тежки диагнози, които лекарите ѝ казват, тя не се отказва от надеждата, че един ден той ще бъде напълно самостоятелен човек.
Решава да го лекува като му пуска разнообразни стилове музика.
След като Джейън Ардей се научава да пише първото, което прави, е да напише на стената в спалнята на майка си "Един ден ще преподавам в Оксфорд или Кеймбридж".
И макар, че ресурсните учители и психолози, казват че той ще има нужда цял живот от чужда помощ, съдбата има други планове за него.
Среща преподавател от колежа, който се заема да му помогне да навакса всичко пропуснато в ученическите години.
Днес Джейън Ардей записва името си в историята като най-младият чернокож професор в Кеймбридж, където преподава социология.
