Кой не е чувал за Китай: страната на драконите и йероглифите? А за животните от китайския зодиак? Знаете ли как се празнува Лунният фестивал или коя е Мулан – девойката воин, спасила родината си от враговете?
Ако пък не сте чували за тях, значи е време за чудно пътешествие из тази далечна страна. С помощта на книгата "Китайски приказки" (колективно издание) ще полетите до Луната с Лунната фея, ще преборите дракон с Нъджа, ще се разходите по Великата китайска стена и ще пускате книжни фенери. Ще разберете как стореното добро се отплаща многократно, колко опасни могат да са завистта и алчността и как, когато се трудиш упорито, и боговете ти помагат да поместиш цели планини.
Вълшебната четка
Живяло някога бедно момче на име Ма Лян. По природа то било много будно и от малко обичало да рисува. Семейството му обаче нямало пари и Ма Лян не можел дори да си купи четка. Когато ходел в планината да събира съчки за огрев, си чупел клонки от дърветата и рисувал с тях в пръстта. Като режел трева край реката, топял по някое стръкче във водата и рисувал с него по брега, а щом се върнел вкъщи, вземал въглен от огнището и рисувал на двора.
Ма Лян рисувал неуморно, не пропускал дори и ден. Често обаче си мислел, че ще е много хубаво, ако си има четка. Една вечер в землянката, където живеел, му се привидели много цветни светлинки и пред него изведнъж се появил белобрад старец, който му подарил сияйна вълшебна четка. Ма Лян се разбудил зарадван. Оказало се, че е сънувал. Като навел глава обаче, направо не могъл да повярва на очите си – в ръцете си наистина държал четка! Той веднага нарисувал с нея една птица, а тя оживяла, разперила криле и полетяла. После нарисувал риба, която също оживяла и започнала да се мята наоколо. С тази вълшебна четка Ма Лян всеки ден рисувал по нещо за добрите сиромаси в селото. Ако на някого му липсвало нещо у до ма, Ма Лян му го рисувал.
В съседното село живеел един безсърдечен и свидлив богаташ. Като научил той за работата с четката, веднага пратил човек да му доведе Ма Лян, за да го накара да рисува за него. Ала както и да придумвал и да заплашвал момчето, то отказвало да му се подчини. Затова богаташът го затворил в конюшнята си и не му дал никаква храна.
Привечер завалял силен сняг. По едно време богаташът забелязал, че под вратата на конюшнята се процежда червена светлина, и доловил във въздуха сладък аромат. Като надникнал през вратата, видял вътре да бумти голяма печка, а Ма Лян да се грее край нея и да похапва горещи палачинки. Момчето било нарисувало печката и палачинките с вълшебната си четка. Богаташът кипнал от ярост и решил да погуби Ма Лян и да му вземе четката. В този момент обаче Ма Лян се изкачил по една стълба, прескочил стената и се измъкнал от конюшнята. Богаташът се втурнал след него нагоре по стълбата, но още на второто стъпало се сгромолясал на земята. Оказало се, че стълбата също била нарисувана с вълшебната четка и затова той не успял да се изкачи по нея. А Ма Лян вече бил избягал далеч оттам на гърба на един нарисуван жребец.
Богаташът също яхнал един кон и заедно с хората си се спуснал след него. Когато най-накрая го приближил обаче, Ма Лян нарисувал с четката си лък и стрела. Той опънал лъка и пуснал стрелата, а тя се забила право в гърлото на богаташа и на мига го убила.
Когато императорът научил за случилото се, изпратил подчинените си да му доведат Ма Лян и му наредил да му нарисува дърво, което ражда пари. Заплашил го, че ако не изпълни искането му, ще заповяда да го екзекутират. Ма Лян замахнал с вълшебната си четка и нарисувал безбрежно море с малък остров по средата, а на острова – високо дърво, отрупано с монети. Той добавил и една голяма дървена лодка и изчакал императора и свитата му да се качат в нея. След това изобразил с няколко щриха вятъра и лодката полетяла напред. Ма Лян продължил да рисува още и още вятър, който вдигнал огромни вълни и те преобърнали лодката, а императорът потънал на дъното на морето.
Какво се случило с Ма Лян после, никой не знае със сигурност. Някои хора казват, че се върнал в родното си село и заживял там заедно с другарите си земеделци. Според други пък тръгнал по широкия свят, за да помага с рисунките си на сиромасите.
