По повод дългоочакваното откриване на „Нотр Дам“ след опустошителния пожар през април 2019 г. на български се възроди и „Парижката Света Богородица“ – литературната класика, която някога спасява катедралата от разруха и я обезсмъртява завинаги. Творбата на Виктор Юго излезе в луксозно издание със знака на „Кръг“, което е налично с две различни корици – едната със самия храм, а другата с красив гаргойл. И двата варианта са с твърда подвързия, като второто е и с цветна порезка, и включват 24 въздействащи илюстрации, създадени с въглен от младия художник Анани Борисов за студентски проект в „Книга, илюстрация, печатна графика“ в НХА. Цялостният дизайн на проекта е дело на Капка Кънева, а към утвърдения превод на Лилия Сталева са добавени актуални бележки под линия. Включен е и послеслов от издателството, в който се разказва как с тази своя творба големият френски писател се превръща в спасител на средновековната катедрала.
Повече за книгата
„Парижката Света Богородица“, връх в творчеството на Виктор Юго, е сред най-значимите и обичани романи, писани някога. Уродливият и благороден звънар Квазимодо, красивата и обречена улична танцьорка Есмералда, зловещият и изтерзан архидякон Клод Фроло са персонажи, оставили незаличимa следа в световната литература и култура. Преплитайки фатално съдбите им в своя най-голям шедьовър, колосът Юго ни завещава вечни истини за противоречията в човешката природа, последиците от социалната неправда и непрестанната битка между жестокостта и състраданието. Изключителен разказвач и хуманист, френският писател улавя духа на преломните времена в края на XV в. и изкусно го зазижда във величавата готическа катедрала – същинския главен герой в тази история за любов, изкуство, вяра и свобода...
Преведен на десетки езици и многократно адаптиран за киното, телевизията и сцената, безсмъртният роман на Юго открай време е неделим от „Нотр Дам“. Успехът на книгата, публикувана през март 1831-ва, подтиква френското правителство да възстанови храма, който тогава тъне в отчайваща разруха. На фона на стремителния социален, политически и индустриален подем в страната, и особено в столицата, красивите средновековни сгради са възприемани не просто като отчайващо старомодни, но и като отблъскващо безвкусни и вулгарни. Парижкото готическо наследство е заличавано безжалостно в името на нови модерни постройки. Тъй като е запленен от катедралата и вярва, че архитектурата е достигнала своя апогей тъкмо в готическата си епоха, за Виктор Юго всичко това е крайно тревожно и възмутително. Убеден е, че дълг на съвременниците му е да съхранят храма, и предчувства, че една успешна книга, посветена на него, би пропукала всеобщото безхаберие към заличаването на архитектурното наследство.
Надеждите му неговото перо да се окаже по-мощно от всяко оръжие не остават напразни. Възстановителните дейности по „Нотр Дам“, провокирани от романа „Парижката Света Богородица“, продължават повече от 20 години. Още преди приключването им катедралата вече е най-популярната забележителност във Франция и остава такава до днес. След повторното ѝ възраждане обаче шедьовърът на Виктор Юго свидетелства по-ярко от всякога, че именно той я е превърнал в символ не просто на Париж, но и на най-върховното у човека. Неслучайно преди тържественото ѝ откриване френският президент Еманюел Макрон заяви: „Вярвам , че изживяването ще бъде силно като онзи огън, но този път това ще бъде пламъкът на надеждата“.
