Макар билките често да са подценявани и смятани за ненаучен метод, над една трета от съвременните медикаменти са получени пряко или косвено тъкмо от растения, микроорганизми и животни.
Учени от калифорнийския институт за изследователския „Скрипс“ установяват, че химикал в кората на Бялата магнолия (Galbulimima belgraveana) има психотропен ефект и може да помогне при лечението на депресия и тревожност. Дървото расте само в тропическите гори на Папуа Нова Гвинея и Северна Австралия, където коренното население отдавна го използва като лечебно средство срещу болки и температура.
Това показва, че новата терапевтика все още крие тайни за западната медицина. Има традиционни лекарства, които все още чакат да бъдат проучени — казва ръководителят на изследването проф. Райън Шенви.
Кадифеният боб (Mucuna pruriens) се използва в аюрведична медицина над три хилядолетия. Древни текстове разказват, че лечители са използвали неговите екстракти, за да намалят тремора на пациентите и да овладеят болестта, известна днес като Паркинсон. Изследванията показват, че кадифеният боб съдържа съставка, наречена леводопа, което е лекарството, прилагано днес за лечение на тази болест. Леводопа помага за спиране на тремора - тя увеличава допаминовите сигнали към мозъка, които контролират движението.
Медицинските свойства на глога (Crataegus spp.) са описани за първи път от гръцкия лекар Диоскорид през I в. сл. Хр. и от китайския медик Тан-Бен-Као през VII в. сл. Хр. Клинични изпитания в съответствие със съвременните стандарти установяват, че той понижава кръвното налягане и би могъл да е от полза и за лечението на сърдечно-съдови заболявания. Плодовете на глога съдържат съединения със значителна антиоксидантна активност.
Екстрактите на глога обаче все още не са подходящи за масова медицинска употреба и проучванията продължават за по-прецизни изследвания и оценка на правилно дългосрочното приложение при различни заболявания.
ЕТО ЗАЩО НЕ ТРЯБВА ДА ПРЕКАЛЯВАМЕ С КУРКУМАТА
Кората от тихоокеанския тис (Taxus brevifolia) заема специално място в европейската хербалистика. Повечето части на дървото са силно отровни и в миналото това е предизвиквало асоциации както със смъртта, така и с безсмъртието. Не е случайно, че тисът присъства в казана на вещиците от „Макбет“. През 1960-те г. учените откриват, че неговата кора съдържа съединения, получили името таксели. Едно от тях - т.нар. паклитаксел, се прилага като ефективно лекарство при лечението на рак. Паклитаксел може да попречи на раковите клетки да се размножават и така да спре развитието на болестта.
Кората от върба е традиционно лекарство с дълга история. Преди четири хилядолетия в древен Шумер и Египет тя била използвана за облекчаване на болките и оттогава се е превърнала във важна част от медицината. Тя съдържа салицин, изиграли важна роля за откриването на аспирина - най-разпространеното лекарство в света. Той облекчава болките, намаля температурата и предотвратява инсулт и за първи път е масово прилаган срещу високата температура при пандемията от грип през 1918-а година.
