Колко безопасна е чешмяната вода? Това е въпрос който все повече тревожи не само експертите в почти всички страни в Европа, но и потребителите. Според доклад на Европейската агенция по околна среда за 2021 г. едва 44% от повърхностните води са в добро екологично състояние. При подземните води в Европа, осигуряващи голяма част от питейната вода в повечето страни, положението е по-добро, като 75% от тях са в добро състояние, но изследванията продължават да откриват химикали, причиняващи различни болести, в чешмяната вода.
"Водата изпълнява незавидната задача да пренася замърсителите, отделяни във въздуха и почвата, а в някои случаи тя е също крайната дестинация на произвежданите от нас отпадъци и замърсители. За някои от намиращите се в чешмяната вода химически замърсители не са установени допустими норми, други изобщо не подлежат на контрол. Трудно е да се определи колко вредно е дадено вещество. Зависи както от количеството, така и от продължителността на излагане. Някои химикали се натрупват в телата ни", споделя доц. д-р Гана Гечева, еколог, заместник-декан на Биологически факултет на ПУ „Паисий Хилендарски“.
Вижте още: Ето с какво се хранят хората на острова на столетниците в Япония
Сред замърсяващите химикали в чешмяната вода са полиароматните (полицикличните) въглеводороди – голяма група органични съединения с малка водоразтворимост. Образуват се в най-голяма степен при непълно горене на въглища и дизелово гориво. Съдържат се също в катрана и асфалта. Основният проблем е, че подобно на тежките метали, те са широко разпространени. Тези съединения се усвояват от организма главно чрез дихателната система, но могат да попаднат в тялото и чрез водата и храната. Те са силно токсични и канцерогенни.
Ендокринните разрушители (или ендокринно нарушаващи химикали) пък имитират или пречат на нормалното действие на хормоните в организма. Използват се в широк спектър от продукти и материали, в козметиката, пестицидите и промишлените разтворители. Диоксините и синтетичните пестициди, които се отделят в околната среда, попадат в почвата и плитките подпочвени води, което води до риск питейната вода да бъде замърсена. Добре познат ендокринен разрушител е веществото бисфенол А (ВРА), който често се използва за добавки в пластмасовите изделия за многократна употреба. Трябва да отбележим, че пластмасовите изделия от РЕТ – като бутилки за вода и чинии, вилици, лъжици, чаши и кутии, които са за еднократна употреба не съдържат ВРА. PET е и единствената пластмаса в света, която позволява една опаковка да бъде рециклирана напълно. Ето защо това е единствената пластмаса отбелязана със символа #1 върху опаковката, което я прави лесно разпознаваема.
Вижте още: Ето кои храни помагат при инсулинова резистентност
Ендокринните разрушители могат да причинят широк спектър от здравословни проблеми. Те влошават качеството на спермата и съответно фертилитета, нарушават функционирането на щитовидната жлеза, надбъбречните жлези и панкреаса. Ендокринните разрушители могат да увеличат риска от затлъстяване, диабет и други метаболитни заболявания.
Пример за по-рядко срещано вредно вещество е диоксан, който се добавя към промишлените разтворители, за да ги направи по-стабилни. Диоксанът се използва при химическо чистене, както и в охлаждащи течности за автомобили. Той се разтваря лесно във вода, което може да доведе до по-бързо и силно замърсяване на подпочвените води. Диоксанът се смята за потенциално канцерогенно вещество.
Друг замърсител е веществото MTBE, което се добавя към бензина като заместител на оловото. В редица американски щати употребата му е забранена, защото е установено, че има негативен ефект върху питейна вода.
Хром-6 е друг химикал, който според експерти представлява сериозен проблем. Това вещество представлява форма на хрома и се използва в покрития, дървесни консерванти, черен катран, използван в железопътните вагони и кораби, и в електрическите стълбове. Хром-6 се свързва с повишен риск от рак на белия дроб и множество респираторни заболявания.
Най-често срещаното замърсяване на почвата и водите е с тежки метали като олово, живак, цинк, никел, хром, кадмий, арсен и мед. Ако те се озоват в човешкото тяло, могат да доведат до различни видове здравословни проблеми и увреждане на органите, сред които анемия, астма, намален фертилитет, рак на белия дроб и кожата др.
Ако тежките метали се намират в горния слой на почвата, е възможен директен контакт с тях, като например докато децата играят в парка. Също така ги вдишваме, когато са прикрепени към прахови частици. Възможно е да ги поемем чрез зеленчуци или продукти като яйцата, тъй като растенията и животните абсорбират сдържащите се в почвата или водата тежки метали.
