"Истината е, че най-големият и най-сериозният фактор при жената в репродуктивно отношение е възрастта." Това заяви в интервю за БГНЕС д-р Гергана Гогова, акушер-гинеколог и репродуктивен специалист.
Едно време се е смятало, че по-големият проблем е при жената в една двойка, но в наши дни това вече не е така и репродуктивните проблеми се делят наполовина, като това се дължи най-вече на начина на живот на хората.
"При мъжете най-често проблемите са свързани със застоялия начин на живот, с вредни външни фактори, с тютюнопушене, с алкохол, с други такива хронични, а и нехронични остри инфекциозни заболявания. При жената също много превалират инфекциозните заболявания", каза д-р Гогова.
Специалистът сподели, че напоследък хормоналните промени и хормоналните дисбаланси също играят много голяма роля при жените, особено при онези, които имат проблеми с щитовидната жлеза. "Всяка втора, трета жена има някакъв дисбаланс по отношение на щитовидната жлеза", уточни д-р Гогова.
По думите ѝ по-рядко се срещат по-тежки аномалии, които да водят до репродуктивни неуспехи, най-често са по-банални неща, особено при по-младите двойки. "С напредване на времето нещата доста се променят, там вече генетиката оказва своето влияние. При една жена вече след 35 години много рязко започва да се променя качеството на яйцеклетките и всъщност това е в основата на неуспехите – недобрият генетичен фактор и това не е нещо, което жената да прави, а това е нормално физиологично състояние", посочи тя.
Д-р Гогова обясни, че организмът на жената се ражда с един набор от яйцеклетки, като през живота ѝ всички вредни външни фактори влияят на тези яйцеклетки и в един момент, колкото и да са устойчиви, те започват да дават своите бъгове. Освен това жените отлагат репродуктивните си планове напред във времето, тъй като гонят кариера, не намират правилния партньор или пък дълго време са с някой, с когото смятат, че ще осъществят своите репродуктивни планове, но се случва така, че нещата не се получават.
Съществуват и двойки, които отказват да признаят, че имат проблем в репродуктивно отношение.
"Няма нищо срамно в това човек да потърси помощ, защото тези фактори и тези промени все повече ще зачестяват, за съжаление. Съветът ми към тези двойки е да се организират, да не чакат, да не го отлагат твърде много в бъдещето, защото по този начин не си помагат", категорична е тя. Д-р Гогова подчерта, че понякога дори една обикновена консултация с репродуктивен специалист може да доведе до положителен край. Тя обаче допълни, че понякога може да се наложи да се направят редица и много по-задълбочени изследвания и да се наложи двойката да се лекува по-продължително време, докато достигне до желания резултат и няма смисъл да губи това време. "Всеки преминава през нещо в живота и колкото по-рано се организират и повярват, че могат да си помогнат, толкова по-добре за тях", смята специалистът.
Изследванията, които се правят, за да се установи дали двойката има репродуктивни проблеми, са хормонални изследвания, спермограма на партньора, проследяване на проходимостта на тръбите, проследяване на овулацията. "Това са неща, през които всяка една двойка преминава, когато тръгне по този път. Разбира се, когато се наложи, ако трябва се преминава и към по-инвазивни процедури, но обикновено в повечето случаи нещата се свеждат до едно обикновено регулиране на хормоните", каза още д-р Гогова.
Ин витро процедурата се предлага на двойки с репродуктивни проблеми, които не успяват да забременеят самостоятелно по конвенционалния начин. "Това е един вид едно оплождане в епруветка", обясни тя.
На въпроса колко често може да се прилага ин витро и напълно безвредно ли е за жената, специалистът отговори, че ин витрото като класическа процедура си има своето натоварване. „Има една хормонална стимулация, след която жената трябва да направи една определена пауза, след което отново може да се подложи на такава ин витро процедура. Крайна граница на това колко бройки ин витро процедури ще направи една жена няма. Просто трябва да има пауза от поне 2 – 3 месеца, докато се резорбират всичките медикаменти, които са приемани по време на стимулацията“, съобщи д-р Гогова.
По думите ѝ по време на стимулацията се приемат медикаменти, които до голяма степен увеличават хормоналното натоварване на жената, но то е в пъти по-ниско от това, което жената реално поема по време на своята бременност. Така, че не е вредно, със сигурност не е съвсем безвредно, но затова всеки един лекуващ акушер-гинеколог, репродуктивен специалист, дава указания и препоръки на всяка една жена колко време е необходимо да се направи пауза между две ин витро процедури, заяви тя.
Въпреки че в България все още няма специални изисквания за донорство на яйцеклетки, репродуктивните специалисти спазват европейските и световни стандарти. Жената, която реши да дари яйцеклетка, трябва да има едно живородено дете и да е до 35-годишна възраст, тъй като дотогава се смята, че яйцеклетките са качествени.
На въпрос защо е важно жените, които искат да бъдат донори, да имат поне едно живородено дете, д-р Гогова отговори, че това дава някаква сигурност, че жената е репродуктивно способна, че няма някаква тежка генетична или морфологична наследственост в рода.
Специалистът даде и отговор на въпроса, който притеснява много хора да даряват, а именно дали детето ще наследи гените на донора:
"Първо, гените, които донорът предоставя чрез своята яйцеклетка, са категорични. Тук обаче идва моментът на епигенетичните фактори, т.е. факторите, които оказват влияние и променят ДНК на всеки един микроорганизъм от външните фактори, които влияят върху организма вече на реципиентката, т.е. да, донорските яйцеклетки ще имат гена на донорката, която е дарила тези яйцеклетки, но това не означава, че морфологично и филогенетично детенцето ще лежи изцяло на тези гени. Епигенетиката си е абсолютно доказана и оказва съществено влияние върху промяната в гените на бъдещото същество.“
Съветите, които и д-р Гогова и останалите колеги от екипа ѝ дават на своите пациентки, преминали 30 години, да започнат да се замислят по-сериозно да имат дете. "Много често трябва да се побутнат малко, защото като ни хване ежедневието, малко трудно човек се замисля за сериозните неща в живота. Това са неща, които за съжаление, не могат да бъдат лесно оставени за в бъдеще", заяви специалистът.
