Ползи за човешкото здраве има както от дивия, така и от ядливия кестен. Ядливият кестен е в състояние да помогне много на болните от анемия. За целта страдащите от малокръвие трябва да консумират доста кестени всекидневно през есента и началото на зимата, за да има лечението положителен ефект.
Танинът и пектинът във варените или печени кестени има диуретично действие. Кумаринът в кестените предпазват от склероза на съдовете.
Смята се, че кестените подобряват кръвообращението, действат противовъзпалително и болкоуспокояващо, влияят добре на сърцето, храносмилателната система, лекуват рани, изгаряния, подагра, действат антитуморно.
Диви кестени
От векове в народната медицина дивият кестен се използва като средство за лекуване на хемороиди, разширени вени, труднозарастващи рани, появили се в резултат на нарушено кръвоснабдяване и тромбофлебит. Семена на дивия кестен и днес се прилагат против кашлица, бронхит и подагра.
Според народния лечител Петър Димков кестените могат да окажат положително действие на ставите, сухожилията, мускулатурата и нервната система.
Той твърдял, че дивите кестени излъчват много силна енергия и затова винаги носел в джобовете си по няколко от тях. Според Димков кестените са силно успокоително средство.
В тази връзка той препоръчвал хората да сложат под възглавницата си 5-6 до 10 кестена, но не повече, защото лъчението може да стане много силно и да предизвика главоболие.
От кестени се правият лекове за мазане при ревматизъм, артрит, шипове, при бани, лапи и компреси. С кестенова тинктура са се лекували разширени вени, а с кестеново брашно - разстройство. Със сварени кестени някога са се лекували хора с прекаран инсулт. Сварени кестени с мед пък е доказано средство за облекчаване на болен черен дроб и далак. Против язва се използва кестенова каша.
