Постите преди Коледа продължават 40 дни, като най-строги са ограниченията през първата и последната седмица, когато са забранени дори мазнините от растителен произход.
Постите обаче не са диета! Или поне не бива да се възприемат като такава. Защото целта е да се пречистим - и тялом, и духол, а не да отслабнем!
Разбира се, днес все повече хора, които се опитват да водят здравословен начин на живот, използват случая и се стремят да спазват и коледните пости. В повечето случаи, за съжалетие, основната причина, която ги кара да се обърнат към вековната традиция, е не вярата им, а желанието да изглеждат по-добреи.
Целта на всички църковни пости никога НЕ е била да изтощи организма, а да му помогне “в борбата със страстите, да обуздае тялото му и да го подчини на неговия дух, да го подготви за свещените празници”.
Днес тази традиция може да се оцени по нов начин: тя все повече е израз на стремежа към рационално хранене, като се подложат на проверка характера и възможностите. А по този начин, макар и неволно, се връщаме към изконната традиция – да затвърдим единството на душата и тялото.
Постите доказано дават възможност на стомаха да си почине, а когато си почива той, се възстановява и целият организъм. Но това важи само за здравия човек - ако сте болни, наскоро сте преболедували или всекидневието ви е свързано с тежка физическа работа, категорично трябва да забравите за въздържанието от храна. Това се отнася също за бременните жени и за хората, които постоянно пътуват (т.е. имунната им система е отслабена от резките промени).
Мненията на диетолозите за ползата от традиционното гладуване не са еднозначни.
Някои смятат, че последствията от т.нар. нулева диета, към която специалистите отнасят коледните пости, е много вредна за здравето.
Според Свен Давид Мюлер, представител на международното Общество по хранене и диетология, гладуването може да стане причина дори за смърт, тъй като по време на този процес се нанася сериозна вреда на сърдечния
мускул. При отказа от храна, освен възникването на недостиг на витамини и други важни хранителни вещества, се включва и процесът на изразходване на вътрешните резерви. Но за съжаление се изразходва повече не запасът от мазнини, а мускулната тъкан.
Все пак Мюлер подчертава, че при хората, които редовно спазват постите, не се наблюдават вредни промени, и обяснява факта с това, че е налице постепенно свикване с продължителния отказ от определена храна.
За наше щастие, плодовете и зеленчуците винаги са заемали достойно место на трапезата на българина. Нашият организъм е ориентиран на 70% към употребата на растителна храна, и само на 30% - към животинска. Прекомерното изобилие на месо в диетата води до пренасищане на тялото с продуктите на разпада на белтъчините. Често в резултат на това се стига до ленивост на червата и запек. Освен това месните ястия съдържат и много сол, която оказва негативно влияние на ставите и кръвоносните съдове.
Повечето зеленчуци се отнасят към диетичните продукти, които способстват за преработването и усвояването на белтъчините, мазнините и въглехидратите, а притежават също профилактично действие, като повишават съпротивителните сили на организма към различни инфекции.
Доказано е, че употребата на растителна храна понижава риска от възникването на сърдечно-съдови заболявания, които често са свързани с повишаването на нивото на холестерола в кръвта. Организмът се пренастройва към употребата на вътрешните запаси от мазнини, а вредните продукти от обмяната на веществата активно извежда.
Трапезата по време на пости не трябва да бъде еднозначен и почти мрачен подбор на ястия.
Плодовете и зеленчуците съдържат органични киселини, етерни масла и фитонциди, които придават на ястията неповторим и приятен вкус и аромат. Тези вещества стимулират секрецията на жлезите и подобряват храносмилането.
Пресните и прясно замразените плодове и зеленчуци са отлична нискокалорична храна, богата на целулоза - прекрасен източник на енергия. Бавно преработващите се влакна на целулозата стабилизират нивото на захарта в кръвта, удължават усещането за ситост и намаляват апетита. Освен това тя спомага за извеждането от организма на вредния холестерол, т.е. предпазва от атеросклероза, инфаркт и други заболявания на сърдечно-съдовата система.
Целулозата играе и важна роля за полезната чревна микрофлора, защото потиска дейността на гниенето, нормализира перисталтиката на червата и предпазва от запек, освобождава организма от шлаката и токсините.
Ето защо не само по време на пост е добре нашата трапеза да бъде богата на разнообразни салати, ястия с картофи, зеле, цвекло, гъби. Всички те притежават приятен вкус, бързо засищат организма и не превишават нормата на желателните калории.
Постните ястия е най-добре да бъдат задушени или печени, подправени със слънчогледово, ленено олио или зехтин, защото те не дразнят лигавицата на стомаха и подобряват храносмилането.
Не забравяйте за млякото и млечните продукти. Полезни са и 2-3 яйца седмично, малко масло и обезмаслена сметана. По този начин организмът получава пълноценните животински продукти, които компенсират липсата на месо.
Има и друг нюанс: създайте си навика да посолявате вече приготвените ястия и то с по-малко сол – тя способства за задържането на течностите в организма, т.е. и за напълняването.
Ако не се поддавате на изкушението да хапнете поне през този месец на коледен пост желаната пържола или шишчета, със сигурност тази “ваканция на стомаха” ще ви се отплати, като подготви организма ви за предстоящата зима и ви помогне да запазите своята форма и тонус.
Източник: zdrave.bg
