„Преждевременното стареене на яйчниците се среща само при 1% от жените. При тях между 30 и 35 години започва процес на естествено количествено и качествено влошаване на яйчниците, което се ускорява между 35 и 40 години и след 40 години е особено изявено“ – казва д-р Сашо Райков, дългогодишен специалист по репродуктивна медицина.
В наши дни майчинството все повече се забавя. Така през 1980 г. средната възраст, на която се ражда първото дете, е 28 години, а днес е 33. Нарастващата тенденция за раждане на деца на по-голяма възраст оправдава интереса към анализиране на причините за естественото стареене (нормално за възрастта) и търсене на възможности за смекчаване на въздействието му върху фертилноста на жените.
„Аз ще извършва един по-задълбочен анализ на феномена на стареене на яйчниците, идентифицирайки потенциално включени гени и молекулярни механизми, но на един по-достъпен език, разбираем за широката аудитория“ – казва д-р Райков, който е част от екипа на центъра за асистирана репродукция на болница Токуда.
Според него в повечето случаи стареенето на яйчниците се причинява от оксидативен стрес, подчертан от прогресивно намаляване на активността на гените, участващи в клетъчната защита срещу това явление. В това състояние окислителното увреждане, произведено в различни видове клетки на яйчниците, създава порочен кръг, включващ модулации на имунната система и възпаление, което от своя страна допълнително влошава антиоксидантната защита. Всички клетки използват кислорода, вдишван по време на дишането, и го трансформират в реактивни кислородни видове с окислителна активност, наречени свободни радикали, които са от съществено значение за енергийния баланс на тялото, тъй като генерират енергията, необходима за различни жизнени процеси. След като функцията им е изпълнена, свободните радикали се елиминират от антиоксидантни вещества. В здравите клетки има баланс между генерирането, оползотворяването и елиминирането на свободните радикали. Когато вътреклетъчното количество антиоксидантни вещества е недостатъчно за инактивиране на свободните радикали, те се натрупват в клетката, предизвиквайки това, което се нарича оксидативен стрес. Излишъкът от свободни радикали води до окислително увреждане на различни структурни елементи на засегнатата клетка, което води до прогресивно влошаване на нейната функция и ако състоянието продължава, до смъртта й.
„Точно това се случва с яйчниците по време на стареене, както естествено, така и преждевременно. Растежът и съзряването на яйцеклетките зависи от правилното функциониране на различни видове клетки на яйчниците, които произвеждат стероидните хормони и хранителни вещества, необходими за тяхното развитие. Ако функцията на тези клетки е нарушена поради оксидативен стрес, овоцитите страдат и дегенерират“ – анализира д-р Райков.
Според него има две възможности срещу оксидативния стрес. Първият е да се снабдят клетките с богати на антиоксиданти храни на липсващите антиоксидантни вещества, например червени плодове, зеленчуци и бобови растения или пълнозърнести храни, които могат да бъдат полезни като превенция. Въпреки това, при повечето жени, които вече показват признаци на стареене на яйчниците, хранителният прием може да е недостатъчен, за да покрие съществуващите недостатъци. Ето защо е препоръчително използването на лекарства с директни антиоксиданти, като мелатонин, витамини С и Е, коензим Q10 и фолиева киселина.
Вторият е да се активира отново веригата на производство на антиоксидантни вещества в същите клетки, засегнати от оксидативен стрес чрез хормонално лечение (непреки антиоксиданти). Това са основно хормон на растежа и мелатонин. Последното е особено интересно при това показание, тъй като съчетава индиректни антиоксидантни, директни антиоксидантни, противовъзпалителни и имуномодулиращи действия.
„Все още не можем да действаме директно върху гените, отговорни за стареенето на яйчниците. Но можем да смекчим последиците от стареенето за функцията на клетките на яйчниците. Необходимо е да се анализират няколко аспекта на стареенето на яйчниците при всяка жена, за да се разработи терапевтичен план, най-добре адаптиран към нейното състояние” – казва в заключение д-р Райков.
