Световната здравна организация свързва замърсяването на въздуха пряко с пет от най-разпространените и влошаващи качеството на живот белодробни и сърдечно-съдови заболявания. Въпреки това здравното министерство на България не събира данни за щетите върху здравето, които то нанася, нито взима мерки, защото това би трябвало да правят общините. В същото време въздухът в българските градове е сред най-замърсените в Европа и страната е начело по смъртни случаи заради това в света. В България смъртността причинена от замърсяване на въздуха е 3 пъти над средното европейско ниво.
Тези дни станциите на гражданската организация airsofia.info показват, че въздухът в София е в пъти по-мръсен от допустимото, като на много места концентрацията на ФПЧ е с превишение около 10 пъти над нормата.
Петте най-сериозни здравни риска от мръсния въздух според СЗО:
- Остри респираторни заболявания на долните дихателни пътища
- Хронична обструктивна белодробна болест (ХОББ)
- Рак на белия дроб
- Исхемична болест на сърцето
- Инсулт
Световната здравна организация (СЗО) препоръчва хората да не се излагат на РМ2.5 със стойности над 25 микрограма на кубичен метър за повече от 24 часа, тъй като фините прахови частици могат да проникнат дълбоко в белите дробове и дори в кръвта.
Продължителното дишане на мръсен въздух може да се отрази и на най-здравия организъм, смятат лекарите. Замърсяването на въздуха води до 7 милиона случая на преждевременна смърт по света всяка година, включително на 600 000 сред децата, сочат данните на ООН.
Риск от предизвикване на психични проблеми
Замърсяването на въздуха освен до задушаване на белите дробове и съкращаване на живота, може да бъде свързано и с по-голям риск от психични заболявания, обявиха учени, анализирали здравна информация за милиони пациенти в САЩ и Дания, съобщи Ройтерс.
Хората, изложени на въздух с лошо качество в двете държави, по-често получават диагнози като биполярно разстройство и депресия, твърдят учените от университета на Чикаго, макар и някои да възразиха, че трудът има недостатъци и за категорични изводи са необходими допълнителни изследвания.
Учените са сравнили здравните данни и показателите за замърсяване в района за 151 милиона американци и 1,4 милиона датчани. Излагането на замърсяване в детството е свързано с два пъти повече случаи на шизофрения сред датските пациенти, както и повече личностни разстройства и депресия. Сред американските пациенти мръсният въздух също се свързва с по-високи нива на биполярно разсройство и депресия, но не и с други състояния като шизофрения, епилепсия и Паркинсон.
Влияние върху паметта
Хроничното излагане на замърсен въздух се отразява отрицателно на конгнитивните ни способности, установи съвместно изследване на американски и китайски учени. Проучването обхванало 20 000 китайски граждани и се съсредоточило върху техните математически и речеви способности. То било осъществено от специалисти от Йейлския и Пекинския университет. Те достигнали до извода, че дългото дишане на замърсен въздух поразява интелекта, като пораженията са съпоставими с един годишен клас по-малко образование.
Речевите умения се оказали по-осезаемо засегнати, в сравнение с математическите във влошената градска среда. Когнитивните способности на мъжете страдали повече от замърсения въздух, в сравнение с тези на жените.
А ето как се отразява мръсния въздух на децата
Учениците се представят по-зле на важни изпити в дни на особено голямо замърсяване на въздуха. Специалистите са на мнение, че техните констатации са релевантни за повечето хора по света, тъй като 80 процента от градското население на планетата диша замърсен въздух.
На път за училище децата са изложени на фините частици и прах от замърсяването на въздуха. Учени доказаха, че този вид атмосферно замърсяване оказва негативно влияние върху паметта.
Отдавна е известно, че мръсният въздух в класната стая е особено вреден. Сега учените изследват въздействието на въздуха, който децата дишат на път за училище. Резултатите от проучването са публикуване в списание Environmental pollution.
Испански екип от Института за световно здраве ISGlobal в Барселона изследва негативното въздействие на фините частици, които се отделят във въздуха от газовете на колите, върху умствените способности и развитието на децата.
Изводите, които прави, са въз основа на анализ данните от 1200 деца на възраст 7-10 години от 39 училища в Барселона. Те засичали нивото на замърсяване на въздуха по маршрута им до училище. И същевременно оценявали способността на учениците да концентрират вниманието си и паметта по време на работа. Оценките били правени неколкократно през 12-те месеца на проучването.
Тестовете им били съпоставени с нивото на замърсяване. Така учените стигнали до заключение, че излагането на фините частици от замърсяване на въздуха забавят работата на мозъка и затрудняват паметта.
Въздухът в големите градове съдържа коктейл от отрови: твърди частици, прах, сажди, дим. Частиците азотен диоксид с диаметър под 10 микрона увреждат белия дроб. Установено е, че ако концентрацията им се увеличи само с 5-10 микрограма в един кубичен метър въздух, опасността от астма се увеличава 20 пъти.
Заедно с твърдите частици, във въздуха има серен диоксид, азотни съединения и бензинови изпарения.
Особено опасен е въглеродният окис, който се освобождава при непълното изгаряне на горивото от автомобилите. Той остава във въздуха около месец, след което се окислява до въглероден диоксид и вече е относително безопасен.
