Наясно съм, че няма статия, клип или въобще какъвто и да е материал, който да помогне за това хората да преглътнат предразсъдъците си, когато стане въпрос за полденс. Винаги, когато се спомене пилон, асоциацията е една - гледка на полуголи жени, връткащи се около кол, чакащи някой да натика пари в оскъдното им бельо. Само, че това е стриптийз, не е спорт и двете нямат нищо общо. Не ме разбирайте погрешно, не казвам, че стриптийзът е лош, даже личните ми убеждения са точно обратно, но трябва да се направи разликата, че стриптийзът е развлечение, а полденсът упражнение.
Когато сестра ми каза за първи път "ще направя зала за пилон", всички я изгледахме много странно, но слава Богу, сме едно модерно и широко скроено семейство, така че всеки даде своя принос към идеята - кой финансов, кой морален, а аз лично нямах търпение да отида на тренировка да видя що за щуротия е това.
Никога не съм била спортен тип, затова първите часове направо ми взеха здравето - загрявката беше прекалено тежка, елементарните движения около пилона бяха тромави и недодялани, но въпреки това, излизайки от залата, се чувствах по-секси, по-хубава и по-уверена. И тези нови усещания си струваха всяка въздишка и всяка минута прекарана в охкане от невероятната мускулна треска.
Бях много упорита в намеренията си, но за момент бях започнала да вярвам, че в мен няма и помен от грациозност и никога няма да успея да направя нещо по-ефектно или по-интересно с този пилон. Гледах клипчета на световни състезателки и не вярвах, че ще дойде момент, в който поне да доближа някой от елементите им. Но само след два месеца тренировки веднъж седмично, основните движения вече бяха добили по-елегантен вид, бяха завършени и дори няколко от тях свързани с наченки на хореография. Тогава се обърнах за пръв път с главата надолу и разбрах защо това е моят спорт.
Полденсът е вдъхновяващ и еуфоричен. Радостта ми от това първо обръщане може да се равнява само с тази на това да се събереш в "кльощавите" дънки (да, всички крием по един такъв чифт, който е прекалено малък, но надеждата, че някога ще ни стане, не умира. Нещо, което постигнах няколко месеца по-късно, между другото). В този момент разбрах, че хубавото на полденса е, че можеш да напреднеш точно толкова, колкото искаш. Харесваш си един елемент и го тренираш, докато стане. А от този процес можеш дори, без да искаш, да постигнеш и други, много по-сложни движения, ей така по случайност.
Освен, очевидното заякване и тонус, полденсът дава невероятно самочувствие. В залата идват момичета, които си мислят, че това е много лесно занимание, но когато видят, че не е, повече не се връщат. И въпреки това, тръгвайки си от тренировка, ходят по-изправени, с по-вдигната глава и усмивка на лицето. Това се дължи на факта, че тренировката по полденс е един час, в който се гледаш в огледалото и се чувстваш секси. И още, колкото и невероятно да звучи, абсолютно всички жени в залата са в добро настроение и си помагат една на друга, а всеки има нужда от малко приятелска женска среда.
Практикувам този, нетипичен по нашите ширини, спорт вече 9 месеца и всяка седмица очаквам с нетърпение да отида в залата. Наричам се начинаеща и никога не бих се извадила от тази категория, защото в полденса няма начинаещи и напреднали, всичко е въпрос на сила и желание. Ако искаш да направиш някой елемент, просто го хващаш за ушите и го правиш. И нито годините, нито килограмите имат значение, когато имаш желание.
Моят съвет е, че всяка жена трябва да го пробва, независимо дали ще й хареса или не. Просто трябва да опита.
Ето какво може да научите в Pole Dancе Bulgaria (poledance-bg.com):
Снимки и видео:
