Чувала съм какви ли не неща по адрес на жените, които не носят грим – неподдържани, грозни като смъртта, мърляви... Истината е, че аз съм една от тези жени. Да, точно така – не нося грим, ама никакъв!
Реших да напиша тези редове не с идеята да се оправдавам (не, че има и за какво де). Просто вчера, докато пих кафе с мама, тя ми намекна, че кожата ми определено не е в най-доброто си състояние и може би трябва да се замисля за пудра или фон дьо тен. Представяте ли си? Щом собствената ми майка смята, че не изглеждам добре без грим, как бих могла да се сърдя на коментарите на хора, които дори не ме познават... Не ме разбирайте погрешно, хич не се притеснявам какво ще си каже продавачката от бакалията за мен. Та аз имам 2 прекрасни деца, мъж, който ме обича, ходя сравнително редовно на фризьор и дори маникюрът ми изглежда порядъчно. Просто исках да ви споделя защо не нося грим и защо това не би трябвало да бъде ваша работа...
Не нося грим, защото съм мързелива. Казват, че гримът има за цел да подчертае естествената красота на една жена – че то това си е цял оксиморон! Как така, слагайки си стотици неща върху кожата, ще изглеждам естествено красива?! Освен че съм страшно мързелива, аз съм доволна от външния си вид и мисля, че всяка себеуважаваща се жена трябва да бъде. Не мразя това, което виждам в огледалото и не искам да го „поправям“.
Когато сутрин се успя за работа, искам да знам, че мога да се оправя за не повече от 10 минути. Искам да знам, че хората проявяват интерес към моята личност, а не защото изглеждам като излъскана кукла. Искам да знам, че когато любимият ми мъж ме гушне, няма да оставя мръсни петна от фон дьо тен върху бялата му риза. Искам да знам, че аз съм това, което съм – нито повече, нито по-малко!
