Не само, че българките са едни от най-красивите жени, ами и в миналото са носели едни от най-красивите бижута. Самите накити са били атрактивни, привличащи погледите и наситени със значение, което може и да е позабравено днес. Решихме да проучим не само естетическата функция на българските накити, ами и да разгадаем тяхната символика.
Най-ранните видове накити са били направени от подръчни материали - камъни, растения и мъниста. Тракийските моми носели даже бижута от кехлибар. Това било символ на заможност, защото една такава огърлица се носела чак от Балтика.
С появата на металите, бижутата се променили
Вече символ на заможност била цената на метала, а не откъде е донесено бижуто. Тракийката си е защипвала носията с подобни на днешните безопасни игли, наречени фибули. Те били изработвани от бронз с различни украшения върху тях. Ако жената не притежавала тези украшения се считала за бедна. Пафтите, с които се закрепяли полите и роклите, също се правели от бронз. Колкото по-тежки и по-големи, толкова по-заможна била момата и по-защитена. Българките получавали пафти, като подарък от свекърите си на сватбата. Има известна логика в това, че се е считало, че те пазят жената. Наистина пафтите са се носели, като колан, който пази детеродните органи на снахата. Вярването гласи, че пафтата защитава пъпа, който е централната точка на тялото и така пази жената да може да зачене.
Ако се върнем обратно при бижутата на тракийките, ще видим, че те се използвали накити от злато. Намерени са бижута от 6 век пр. Хр., за които е използвано предимно злато за направата им - златни гривни, обеци, нагръдници и др. Тракийските девойки не са пестили средства за златните си накити, за което съдим по пищността и теглото им. Моделите златни обеци, които са открити са изключително атрактивни, като дизайн. Някои от тях са с форма на животинска глава, а други с форма на човешка.
Според Somaha.bg се е считало, че златните бижута символизират слънцето и слънчевата енергия, а сребърните - луната. Златните пръстени защитавали собствениците си точно благодарение на слънчевата енергия. Същото се отнасяло и за обеците, гривните и всички останали златни бижута. При траките имало и обичай, самите бижута да се надписват с имената на собствениците. Защо го правели това, ние не знаем, но определено е добре за историците, които лесно разбират кое бижу на кого е принадлежало.
Имат ли златните и сребърни бижута магическа сила?
Не само траките, ами и българите вярвали, че бижутата ги защитават. Никак не било рядкост по време на епидемия, да се срещнат накичени мъже и жени с всички златни бижута, които притежават. От днешна гледна точка, вече знаем, че благородните метали наистина пречат на развитието на бактериите, така че тогава са били прави. По една или друга причина, неразривна част от българската носия са и златните и сребърните пафти, надушници и куни.
Надушниците също са били най-често изработени от злато. Те са се слагали на забрадките и били за украса и за показване на статут. Някои девойки носели по 1-2, а други по 10. Те издавали звук при движението на момичетата, който се е вярвало, че гони лошите сили.
Куната пък не е с чисто български произход, но е станала бързо част от основните накити. Дошла е от Йерусалим и представлявала седефена плочка с някакво изображение. Търговци носели плочките, а български бижутери изработвали изображението, което най-често било на някой светия. Носела се е до сърцето, защото се е вярвало, че магията ѝ там ще действа по-силно. А когато бил празник, този, който я носи може да си намисли желание и да разчита, че куната ще го изпълни. Не знаем, дали е работило точно по този начин сбъдването на желанията, но определено вярата в магичните сили на бижутата е помагала.
Ако няма пендари, момичето няма да се ожени
С весели пендари са се кичели момите, които са си търсели жених. Колкото повече и по-скъпи, толкова по-лесно се е намирал кандидат. Заради това е и останало поверието, че всяка мома трябва да има пендари. Пендарите обаче не се носели само, като колан, ами и като обеци и колие.
Какви са били символите върху накитите?
Според историци накитите не са били с много разнообразни символи, предимно върху тях е имало слънце, слънчеви лъчи, луна, орел и още няколко важни за българските традиции изображения. Слънцето и луната са били пожелание за стабилен семеен живот и много деца. Слънцето пази момата, а луната я дарява с деца.
Друг интересен символ, често изобразяван върху златните накити е орелът. Той обаче носи съвсем различна символика - на сила и величие. Конникът също има подобно значение, а именно на пазител на дома и защитник от злини.
Българките в миналото наистина са притежавали едни от най-красивите бижута. Всички те са се изработвали ръчно и майсторите бижутери рядко са повтаряли модел. Енергията на майстора, тревогите му, радостите му, всички тези неща са се предавали дирекно върху парчето метал, което е обработвал и украсявал. Чак след това, бижуто е послужвало на някоя мома да „хване погледа“ на бъдещия ѝ съпруг.
Източник: https://somaha.bg/
