Храната е нещо, без което не може да същестуваме, но много от нас просто ядат, без да се замислят колко е важно какво слагат в организма си. Това не важи за София Йотова, която е запален кулинар и създател на блога foodieboulevard.com. Тя е наясно какво трябва да включим и какво да изключим, за да бъдем здрави и да изглеждаме добре. Но най-важното, както споделя самата тя, е да готвиш с любов, тогава всичко става по-хубаво.
Опиши се с 3 думи.
Вдъхновена. Слънчева. Амбициозна.
Кафе или чай и по колко?
Лате с ядково или соево мляко! Със страшно много канела! Не ми допада черното кафе и съм от хората, които по-скоро пият мляко с кафе. Но понеже спрях да консумирам прясно краве мляко, си намерих друга галеща рецепторите ми алтернатива.
Кафето всъщност никога не е било необходимост за мен, но по стечение на обстоятелствата го превърнах в един сладък ритуал, с който започва всяка моя сутрин. След като спрях окончателно да пуша, латето on-the-go се оказа онази сладка традиция, която ми прави компания докато се наслаждавам на сутрешната си едночасова разходка по път към офиса.
Любимата ти закуска?
Палачинки! С малко плодчета, шепа сурови ядки и 1-2 лъжички агаве, мед или фурми. От както експериментирам със здравословни рецепти, съм в постоянно търсене на алтернативи на традиционно нездравословни ястия и храни. Започнах да си давам сметка, че мога да създавам буквално десетки вариации на здравословни палачинки, които да съдържат всички макронутриенти и да зареждат тялото ми с енергия за часове наред. Имам си и един прекрасен тиган – подарък от най-почетния ми дегустатор, в който приготвям усмихнати палачинки и денят тръгва още по-прекрасно.
За мен е много важно да започна деня с пълноценна закуска, в която да има баланс между протеини, мазнини и хубави въглехидрати. Всъщност, този баланс може да се постигне чез всякакви комбинации и точно поради тази причина можем буквално всеки ден да ядем нова версия здравословни палачинки.
Например, в някои от палачинките си слагам яйца като източник на протеин, в други слагам семена чиа, а в трети – извара. Мазнините пък си набавям чрез авокадо или чрез малко сурови ядки, кокосово масло или маслини (ако палачинките са солени). Въглехидратите избирам да са от плодове и съответно от сгъстяващия елемент, който включвам към останалите продукти, като това може да бъде пълнозърнесто, кокосово, тиквено, соево, оризово брашно или с каквото друго разполагам, или пък овесени или пшенични трици, които са прекрасен източник на фибри и помагат да размърдаме перисталтиката сутрин.
Каква искаше да станеш като малка?
Откровено казано, дълго и упорито съм се опитвала да си припомня поне отчасти каква съм искала да стана, но май никога не съм била от децата, които категорично са отсичали „искам да бъда полицай“ или „искам да стана балерина“.
Не мисля, че съм имала някакви сериозни професионални аспирации в перспектива. Може би не съм искала да чакам да стана голяма, за да стана нещо конкретно. По-скоро имах амбиции и желания, които исках да постигна веднага. Безкрайно съм щастлива, че родителите ми са ми давали цялата свобода на света да правя нещата, които искам.
Помня, че когато бях на 5 или 6 години казах на майка ми „мамо, искам да пея“ и тя ме записа в хор. В последствие, прекарах близо 15 години от живота си в този хор и обкръжението и обстановката там в голяма степен са ме оформили като личност.
Малко по-късно в първите класове бях заявила също, че искам да свиря на пиано. И свирих 3-4 години, докато не ми счупиха пръст с баскетболна топка, което сложи край на това ми занимание.
Като цяло винаги съм била доста артистичен човек и винаги съм търсила някакъв канал, някакъв вид изкуство, чрез което да материализирам вдъхновението си и да го претворявам в нещо осезаемо.
Как се зароди любовта ти към кулинарията?
Много обичам да разказвам тази история! Имала съм прекрасни примери на кулинарстващи хора около себе си през целия си живот. И бабите ми, и родителите ми са своеобразни кулинарни виртуози по свой си начин. Но моята собствена страст към кулинарията пламна, когато за пръв път заживях сама и имах лична кухня.
Това беше преди 4 години, когато точно бях заживяла в София, правех първите стъпки в кариерното си развитие и все още нямах голямо приятелско обкръжение и социален кръг. Но пък имах кухня! И просто започнах да си играя с продуктите, да ги редя като парченца от пъзел, които накрая формираха една пъстра, красива и вкусна картина. А това ми доставяше невероятно удоволствие.
Четири години по-късно, кулинарията за мен е религия, но не в смисъла на крайностите и обсебването от някакви конкретни течения. За мен храната има огромна роля в живота ни и то далеч не само като гориво за тялото. Храненето е една изключителна социална дейност, която има способността както да сближава хората, така и да пречи на социалния им живот.
Познавам много добре и двете усещания и точно те ми помогнаха да осъзная, че за мен кулинарията е един особен вид изкуство, което позволява най-голяма интимност с аудиторията.
Всъщност храната е това изразно средство, което ми позволява да претворявам вдъхновението си в творение, на което реално хората около мен да могат да се насладят. Да кажем, че за мен кулинарията е изразното средство, което позволява на душата ми да придобие физическа форма.
Ти си почитателка на здравословното хранене, което придобива все по-голяма популярност. Защо е толкова важно какво слагаме в устата си?
Рядко се замисляме за храната по този начин, но всъщност всичко, което слагаме в уста, е информация и изпраща съобщения на организма ни.
Когато консумираме „храна“ лишена от хранителна стойност, организмът ни не знае какво да прави с тази „храна“, той не разбира нейните съобщения и не може да разчете информацията.
Слагам „храна“ в кавички, защото днес се храним с плашещо много „удобни“ полуфабрикати, които реално не дават никаква хранителна стойност на организма ни, а ни запълват с празни калории, от които не извличаме почти никакви ценни вещества. Самата аз съм го правила твърде дълго и като човек, който се е преборил със зависимост към боклучава храна, мога да твърдя много категорично, че този тип хранене за съжаление наистина е нещо, към което човек реално може да се пристрасти и да изгуби контрол.
Тялото е една сложна машина и всички процеси, които се случват вътре, са взаимно свързани. А за да бъде смазана тази машина и всички процеси да се случват в унисон и хармония, ние трябва да изпращаме информация, която да е разбираема за командния център на машината. Подобна информация не можем да извлечем от повечето бързи храни на модерното време, а всъщност точно тези са храните, с които масово храним не само себе си, а и децата си.
В същото време, парадоксът е, че за да функционира тялото ни пълноценно, за да сме здрави, за да сме продуктивни и умът ни да е истински буден, храната има една от най-отговорните роли в тази амбициозна мисия.
Представете си сега какво се случва, когато децата, чиито организми се развиват изключително динамично и имат нужда от възможно най-качествена и пълноценна храна, за да бъде правилно развитието им, се хранят с „храна“ лишена от хранителна стойност. Какво ли ще бъде здравословното им състояние след 20 години? В каква ли форма ще бъдат? От какви ли хронични заболявания ще страдат?
Друг парадокс е, че днес има много повече информирани и заинтересовани от здравословното хранене хора от когато и да е и същевременно на глобално ниво се храним по-лошо от когато и да е.
Затлъстяването у децата и подрастващите вече не е само тема от новинарски емисии в Съединените Щати или Великобритания. Темата е много по-актуална и у нас, отколкото може би ни се иска да признаем.
Масово децата се хранят зле. Масово децата нямат елементарна хранителна култура и не познават различни плодове, зеленчуци и други непакетирани и неполуфабрикатени храни, които не идват в шарени опаковки. Макар все още да нямам деца, аз съм приела изключително важно отговорността да култивирам здравословна връзка с храната у децата си от възможно най-ранна възраст, за да могат те на по-късен етап да правят информиран избор за това каква храна да избират сами и съответно каква информация да изпращат на организма си.
Какво винаги има в твоята кухня?
Яйца. Извара. Риба. Сурови ядки и сушени плодове без захар. Замразени зеленчуци за всеки случай. Пресни сезонни зеленчуци и плодове – през зимата тиква, през пролетта и лятото ягоди, череши, малини... Различни варива (киноа, лимец, булгур, просо, елда, леща), разни по-екзотични за повечето хора, но страшно приложими и стратегически продукти като пшеничен гранулат и семена чиа… май станаха доста, но няма как, това е ежедневието на кулинарния блогър.
Опитвам се винаги да разполагам с продукти, които да улесняват приготвянето на храната у дома и да оптимизират процеса на готвене. Никой няма енергията и времето да прекарва часове в кухнята всеки ден и затова е много важно да си култивираме навици, които ни позволяват с най-малко усилия и за най-кратко време да си приготвяме някакви вкусни и здравословни ястия за всяко хранене от деня.
Така, например, моята go-to вечеря, когато нямам муза да се вихря в кухнята, е омлетът. За точно 10 минути приготвям омлет с 3 яйца, малко сирене и съвсем малко кокосово масло на дъното на тигана. Омлетът придружавам с четвърт авокадо или 5-6 маслини и около 2 шепи от наличните в момента зеленчуци. Добавям различни семена (сусамово, ленено, маково), различни подправки, изобщо – вечерята става една пъстра палитра. Това е пример за чудесно комбо, което съдържа прекрасен баланс между протеини, мазнини и въглехидрати, не изисква усилия или особен кулинарен опит, а и отнема наистина съвсем малко време. А тялото получава всички макронутриенти и редица витамини и минерали в достатъчно количество, за да се заситим и да получим качествена енергия за оставащите часове от деня.
А какво не присъства?
Полуфабрикати. Мразя храни, които вадиш от пакетчето, буташ във фурната и след 15 минути – воала, имаш вечеря. Всъщност, моята вечеря също отнема 15-20 минути, но всичко е приготвено от нула и всяка съставка в нея е избрана от мен.
Удобството, което модерните храни са създали на нашето поколение, е един от виновниците все повече хора да страдат от заболявания, които често се причиняват от стила ни на живот. За съжаление обаче все още чувам реплики от рода на „това е твърде здравословно“ или „аз нямам време да се храня здравословно“.
Всъщност, това, което хората масово нямат, е правилната информация. Здравословното хранене няма нужда да бъде времеемко, да отнема много усилия и да изисква задълбочени познания и кулинарни умения, да отнема много ресурси и да бъде скучно и еднообразно.
Ако човек има желание и малко любопитство да се запознае с основните принципи на здравословното хранене, пред него се отваря един неподозиран свят на разнообразие, а от там нататък всичко е толкова лесно и забавно!
С кое ястие би описала любовта?
Аз винаги готвя със страшно много любов, тъй като искрено вярвам, че храната приема настроението и енергията на човека, който я приготвя, и съответно това настроение и енергия се предават и на хората, които консумират храната. Но ако трябва да назова едно ястие, което за мен символизира любовта, това е ето тази Сурова шоколадова торта „Обичам те“, която приготвих за последния рожден ден на моя най-почетен дегустатор.
Как си представяш идеалната Коледа? Сподели с нас любимата си рецепта за коледни сладки.
Дългоочаквани срещи с любимите ми хора. Прегръдки. Сияещи усмивки. Пукаща камина. Топли чорапки, изплетени от баба. Мандаринени корички, които ароматизират стаята. Маратон на всички филми „Сам вкъщи“. Смях. Подаръци, чакани с нетърпение. Фунийките на едната ми баба и питката на другата, украсена с фигурки от тесто, които брат ми винаги изяжда първо, а питката после прилича на лунната повърхност осеяна с кратери. Аз съм един безкрайно Коледен човек и този период винаги ми носи много душевна топлина, много вдъхновение и много поводи да слагам усмивки по лицата на близките си.
Изпекла съм и съм декорирала повече Коледни сладки, от колкото бих могла да преброя. Едно от най-любимите ми занимания от средата на ноември до края на годината е именно да създавам нови рецепти за всякакви Коледни сладки, бисквитки и курабийки. Но любимата си рецепта всъщност създадох съвсем наскоро. Това са ето тези Джинджифилови пълнозърнести меденки с бадемова нотка.
На какво не можеш да устоиш?
На усмивката на най-почетния си дегустатор, когато му занеса закуска в леглото в неделя сутрин. На чаша топло соево лате с много канела. На печена тиква с мед, орехи и канела. На брат си, когато ми каже „какооо…“
Какво най-много харесваш в себе си?
Вдъхновението. Освен кулинарстващ, аз съм и пишещ човек и обожавам да яхвам вълната на идеите, които ми идват, и да ги оставям да поемат в своите си посоки, за да видя къде ще ме заведат.
А какво би променила?
Понякога се паля лесно и се ядосвам за дребни неща излишно. В момента съм в много осъзнат процес на култивиране на спокойствие и мисля, че постигам изумителни дори за мен самата резултати.
Една жена трябва...
Да се чувства пълноценна. Да се чувства достатъчна. Да уважава себе си, труда си и постиженията си, и да може да се наслаждава на времето си сама. Да бъде мила, да бъде грижовна, да бъде сърдечна. Да може да плаче, да може да се смее с глас, да има любима песен за всяко свое настроение. Да уважава родителите си. Да не спира да се бори. Да не се предава пред изпитанията и да приема проблемите като възможности за развитие. Да се научи да открива щастието в различни неща, но да не го търси от някой друг, а да го намира най-вече в себе си.
Какъв е твоят свят?
Моят свят е много вдъхновен, много динамичен, пъстър и многоизмерен. Изпълнен е с разнообразни занимания, интересни хора и лични мисии. Бих казала, че светът ми е точно такъв, какъвто съм си го построила сама, защото мисля, че всеки от нас е скулптор на живота си.
